Толкова си изпълнен с живот, че е удоволствие да говоря с теб. Направих ли те щастлив?"— дразни го тя, отвръщайки му.„Толкова щастлив, че не мисля, че ще те пусна“, каза той, докато я хвана за главата, за да целуне устните й..
Нося старите си удобни панталони“, започна Луиз, но устата й пресъхна, осъзнавайки, че звучи глупаво.Джеф автоматично се изправи и подаде ръка.Луиз стоеше с празна чаша за кафе в едната ръка, а с другата се опитваше да покрие пълните си гърди.Краката й бяха сгънати един върху друг, за да скрият чатала.Точно толкова автоматично ръката й се протегна към неговата.Джеф успя да я погледне в очите, докато й стисна ръката.Нервността му го накара да помпа твърде силно.В периферното му зрение гърдите й се въртяха, сякаш той я прекарваше през рутината на стриптизьорка.Той измъкна ръката си, промърморейки здравей и извинение.Луиз стоеше в малката кухня, искайки поне да е носила приличен комплект бельо и се чудеше дали да не избяга.„Направихте впечатляващ вход, скъпа моя“, усмихна се Сандра на приятелката си.„Седни, ще ти напълня чашата“, усмихна се тя.„Можете и да седнете, той е видял всичко и е достатъчно мъж, за да не зяпа“, добави тя.Джеф погледна Сандра с бледа усмивка, надявайки се, че не е гледал твърде очевидно нейния приятел.Луиз се хвърли на масата с празната чаша в ръка и я поднесе на Сандра.Червеното от смущение беше избледняло, оставяйки подло изражение на лицето й.„Кафе, кафе“, изстена тя почти шепот, преструвайки се на сухо гърло.„Спри да се бъркаш и кажи здравей на Джеф“, каза Сандра на приятелката си.„Здравей, Джеф. Вярвам в това да направя всеки, когото срещна щастлив. Ти беше толкова галантен, чаровен принц, идващ да ме спасиш“, избухна тя.„Това беше истината“, каза той, несигурен какво казва и къде да продължи.„Те са хубави, големи, сини, прекрасни очи. Мисля, че трябва да се опознаем малко по-добре, нали?— каза той с голяма дразнеща усмивка на лицето.Сандра харесваше начина, по който я гледаше.Той не говореше с гърдите й, а с нея и също слушаше.Той също не се държеше с нея като с тъпа блондинка;той обмисли казаното от нея.Това, което той й направи снощи, също беше страхотно.Тя се изкикоти над това, като трябваше да се извърне под напрегнатия му поглед, сякаш той можеше да прочете мислите й.„Правиш ли това през цялото време, каниш ли непознати мъже в леглото си?“— дразнеше той.От всеки друг щеше да бъде обидена и да им удари силен шамар, но там пак такъв нямаше да бъде поканен в апартамента."Да, разбира се.
Беше ми приятно да споделям идеи“, каза той и бързо спря, защото имаше опасност да бърбори вечно.„Ако това е вярно, можеш да ме заведеш на питие след работа“, каза тя.В тона имаше дразнещо качество, което го правеше предизвикателство.Чувстваше се, че езикът му се е подул в устата, колкото пенисът му се е свил в панталоните.Той се усмихна, знаейки да не се усмихва като идиот.„Разбира се, би било хубаво“, каза той.Надяваше се, че тя не е забелязала, че е пропуснал да го поиска, тъй като мозъкът му се е затворил.Страхът от това, в което може да се забърква, беше свил пениса му до нищо, така че липсата на приток на кръв не беше извинение.Той пое няколко дълбоки вдишвания, за да се отпусне.Той обмисли какво се е случило, как е попаднал в това.Наистина ли искаше да излиза с тази млада жена?Той беше анализатор, така че естествено се опита да помисли как са се запознали.В ума си той се качваше в асансьора, натискайки бутона за изпълнително ниво.По дяволите!Той беше на път за среща.Бързайки, той влезе късно, но никой не обърна внимание, сякаш беше невидим или неуязвим за критика.Може би маловажното може да е било по-близо до целта.Той я взе от обикновен апартамент в обикновена част на града.На сградата нямаше плоча с надпис – „Тук живее Мис Уундерфул“.Разговорът им беше затихнал и местната кръчма беше тиха, така че трябваше да положат усилия.Спомена работата си, но беше достатъчно наясно, за да не я отегчава с подробности.След второто питие му свършиха въпросите, но тя успя да поддържа разговора около тях.— Знаеш ли защо те поканих да излезем?тя се усмихна.Усмивката набръчка носа й по сладък начин, който го накара да се усмихне приятно.Той поклати глава, без да се доверява, че ще отговори, чувствайки, че това би било саркастично и самоунизително.„Докато си говорехме в столовата, ти ме погледна в очите, а не в гърдите ми сайтове за запознанства грузия. Има нужда от напляскване, за да я ускори за запознанства и радио на живо. Замислен“, каза тя с наклонена на една страна глава.„Не, не повече, не мога да пия много.
Повярвай ми, няма да стане.
Нося старите си удобни панталони“, започна Луиз, но устата й пресъхна, осъзнавайки, че звучи глупаво.Джеф автоматично се изправи и подаде ръка.Луиз стоеше с празна чаша за кафе в едната ръка, а с другата се опитваше да покрие пълните си гърди.Краката й бяха сгънати един върху друг, за да скрият чатала.Точно толкова автоматично ръката й се протегна към неговата.Джеф успя да я погледне в очите, докато й стисна ръката.Нервността му го накара да помпа твърде силно.В периферното му зрение гърдите й се въртяха, сякаш той я прекарваше през рутината на стриптизьорка.Той измъкна ръката си, промърморейки здравей и извинение.Луиз стоеше в малката кухня, искайки поне да е носила приличен комплект бельо и се чудеше дали да не избяга.„Направихте впечатляващ вход, скъпа моя“, усмихна се Сандра на приятелката си.„Седни, ще ти напълня чашата“, усмихна се тя.„Можете и да седнете, той е видял всичко и е достатъчно мъж, за да не зяпа“, добави тя.Джеф погледна Сандра с бледа усмивка, надявайки се, че не е гледал твърде очевидно нейния приятел.Луиз се хвърли на масата с празната чаша в ръка и я поднесе на Сандра.Червеното от смущение беше избледняло, оставяйки подло изражение на лицето й.„Кафе, кафе“, изстена тя почти шепот, преструвайки се на сухо гърло.„Спри да се бъркаш и кажи здравей на Джеф“, каза Сандра на приятелката си.„Здравей, Джеф. Вярвам в това да направя всеки, когото срещна щастлив. Ти беше толкова галантен, чаровен принц, идващ да ме спасиш“, избухна тя.„Това беше истината“, каза той, несигурен какво казва и къде да продължи.„Те са хубави, големи, сини, прекрасни очи. Мисля, че трябва да се опознаем малко по-добре, нали?— каза той с голяма дразнеща усмивка на лицето.Сандра харесваше начина, по който я гледаше.Той не говореше с гърдите й, а с нея и също слушаше.Той също не се държеше с нея като с тъпа блондинка;той обмисли казаното от нея.Това, което той й направи снощи, също беше страхотно.Тя се изкикоти над това, като трябваше да се извърне под напрегнатия му поглед, сякаш той можеше да прочете мислите й.„Правиш ли това през цялото време, каниш ли непознати мъже в леглото си?“— дразнеше той.От всеки друг щеше да бъде обидена и да им удари силен шамар, но там пак такъв нямаше да бъде поканен в апартамента."Да, разбира се.
Беше ми приятно да споделям идеи“, каза той и бързо спря, защото имаше опасност да бърбори вечно.„Ако това е вярно, можеш да ме заведеш на питие след работа“, каза тя.В тона имаше дразнещо качество, което го правеше предизвикателство.Чувстваше се, че езикът му се е подул в устата, колкото пенисът му се е свил в панталоните.Той се усмихна, знаейки да не се усмихва като идиот.„Разбира се, би било хубаво“, каза той.Надяваше се, че тя не е забелязала, че е пропуснал да го поиска, тъй като мозъкът му се е затворил.Страхът от това, в което може да се забърква, беше свил пениса му до нищо, така че липсата на приток на кръв не беше извинение.Той пое няколко дълбоки вдишвания, за да се отпусне.Той обмисли какво се е случило, как е попаднал в това.Наистина ли искаше да излиза с тази млада жена?Той беше анализатор, така че естествено се опита да помисли как са се запознали.В ума си той се качваше в асансьора, натискайки бутона за изпълнително ниво.По дяволите!Той беше на път за среща.Бързайки, той влезе късно, но никой не обърна внимание, сякаш беше невидим или неуязвим за критика.Може би маловажното може да е било по-близо до целта.Той я взе от обикновен апартамент в обикновена част на града.На сградата нямаше плоча с надпис – „Тук живее Мис Уундерфул“.Разговорът им беше затихнал и местната кръчма беше тиха, така че трябваше да положат усилия.Спомена работата си, но беше достатъчно наясно, за да не я отегчава с подробности.След второто питие му свършиха въпросите, но тя успя да поддържа разговора около тях.— Знаеш ли защо те поканих да излезем?тя се усмихна.Усмивката набръчка носа й по сладък начин, който го накара да се усмихне приятно.Той поклати глава, без да се доверява, че ще отговори, чувствайки, че това би било саркастично и самоунизително.„Докато си говорехме в столовата, ти ме погледна в очите, а не в гърдите ми сайтове за запознанства грузия. Има нужда от напляскване, за да я ускори за запознанства и радио на живо. Замислен“, каза тя с наклонена на една страна глава.„Не, не повече, не мога да пия много.
Повярвай ми, няма да стане.