лидерът получи удоволствието да използва ножа си за рязаненейните красиви розови гащички от нея.Сега тя се разплака, но не предложи никаква информация.Мъжете ме погледнаха и аз заповядах „продължете“.Позволявам им да работят сами за номер 4. „Разбира се, че го направи.“ После станах сериозен. Отне ми достатъчно време“.Сега се връщам в настоящето.Погледнах Лилиан.Тя носеше кафява, средна дължина, копринена пола с бяла блуза Ann Taylor.Тя носеше кафяви хели, явно произведени в Италия.Огледах стаята.Беше осеян с книги по счетоводство, управление и маркетинг.Изглежда, помислих си аз, че тя е отхвърлила интереса си към пролетариата.Посочих към пода и тя бързо се изправи на колене.Тръгнах зад нея и й запуших устата с бикините, които й бях взел преди месеци, като ги залепих в устата й с тиксо.Отидох до хладилника й и извадих бутилка бордо бяло, като си налях чаша.Седнах на удобен стол и щракнах с пръсти.Тя допълзя до мен.— Стой — казах аз.Тя се изправи и аз посочих бедрото си.— Премести това — наредих аз.Тя погледна отвъд мен, с обладано, вкаменено изражение.Тя повдигна полата си, разкривайки чистото си кафяво бельо и бръснат секс.Тя покорно облегна бедрото ми.Закопчах изящна кучешка яка на прекрасната й врата и закачих каишка към нея.„Търкайте крака ми, кучко“, тя започна да търка бедрото на униформения ми панталон, бързо го навлажнявайки.„По-бързо“, инструктирах аз, докато я дръпнах малко за каишката.Тя се разтърка още по-бързо, като лесно се отърси от изисканите си маниери и дамско достойнство.Тя изстена в устата си и се хвана за бедрото ми за лост, докато направи гримаса в приглушен оргазъм.Тялото й се разтресе, треперещите й крака се свиха, така че цялата й тежест се спря върху малкия й пол върху бедрото ми."Стани, качи се на пода оранжеви шкафове за запознанства. Още по-лошо, мислиш, че съм глупав. Номер 5."Мъжете я хванаха за глезените и горната част на ръцете.. Усмихнах й се. Толкова съм облекчен, че това е така“, казах аз с притворно облекчение.— Кой притежава всичко това?„Не съм сигурен. Участвах в политическите науки“, тя сякаш леко се отпусна, когато ме погледна за първи път.
Къде учихте?“„А, да. Пълзи. Добавете към това любимите им места за събиране, разговори и пиене“.Тя продължи да пише, като от време на време бършеше носа си.Тя вдигна поглед към мен и го бутна обратно през масата.„Напишете имената и адресите на всеки от членовете на вашето семейство. Имаха маски.“Докато тя говореше, аз гледах един манилски плик, пълен със снимки, които OI (Oficina de Inteligencia) направи, на които пие кафе с лидерите на Фронта и на същите тези хора, които внасят големи кутии в нейната жилищна сграда.Поставих ги на пода пред нея."Ти си лъжец. Те държаха пистолет в главата ми и ми казаха да мълча.
Към вратата. Обърни пола си към мен."Разтърсвайки, тя го направи."Повдигнете полата си. Тя отвори вратата и ме погледна.Видях как очите й светват от онемял страх и устните й мърморят безмълвно.Огледах я отгоре-надолу, преценявайки как се е променила, откакто я видях за последно.Тя изглеждаше неспособна или не желаеше да се движи.— Ако се отдръпнеш, бих могъл да вляза в това жилище — казах аз.Тя направи така.Влязох и й казах да затвори вратата.Последния път, когато се видяхме, тя нямаше какво да каже, тъй като аз залепих добре устата й.На тази среща тя също мълчеше.Първо трябва да ви разкажа за тази среща.Тя беше много смела, когато я срещнах за първи път, което е част от причината поведението й сега толкова да ме докосне.Тя беше заловена преди 15 месеца при нападение на Фронта, мръсна, комунистическа революционна група в моята страна.Това, което открихме в апартамента й, беше ужасяващо: пет югославски RPG-7 с 50 патрона, остарял немски MP-40 с 500 патрона, американски шестдесет милиметров минохвъргачка с 10 патрона и coup de grace, 25 паунда. Столът беше преместен в ъгъла и след това китките й бяха привързани към горните пръстени на всяка стена.
Те могат да използват всякакви средства, които пожелаят, стига да не оставят очевидни следи и да не я насилват сексуално.Като въпрос на професионална гордост, никога не съм омайвал нито един от тези политически инфантилни тролли, докато ги разпитвам — нито позволявам на хората си да го правят.И все пак тяхната жестокост в рамките на тези ограничения все още ме впечатлява.Погледнах темата си.Краката и ръцете й бяха широко разтворени.Тя успя само леко да ги премести.Още тогава един от мъжете стягаше тресчотките, прикрепени към глезените й.Това беше причината моите субекти понякога да наричат „Номер 4“ като The Rack.Малките й гърди и розовият й секс изглеждаха толкова прекрасни и уязвими.Очите й се разшириха в жалък ужас, когато един от мъжете отвори маслинено тъмна армейска чанта с инструменти и започна да вади инструментите на своята търговия.Всеки предмет сякаш я плашеше все повече и повече.Гледах я как се бори с напразни, жалки усилия.Запалих пура и продължих да гледам.Мъжете отделиха време да се приготвят и не й обърнаха внимание, разбирайки, че истинският страх в дадена тема е създаден през този период на очакване.След като били готови, първият мъж започнал да работи върху тялото й, използвайки леки електрически удари.Той натрупа болката, като бавно повишаваше тежестта и инвазивността на ударите.Крясъците й отекнаха от каменните стени.Съпротивата й се поклати и скоро се провали.Тя изхлипа безсрамно.Първият мъж приключи сесията си, когато ние тримата застанахме пред нея, взирайки се в подсмърчащото й, треперещо тяло с откровена разврат.Тя се сдърпа отново с половин уста, докато вторият мъж тръгна към нея с клещи, плътно подплатени с тиксо.Цялото достойнство напусна тази курва, когато го видя и тя извика, че ще ни каже всичко.Нейното умоляване и пълно подчинение ме докоснаха и възбудиха.Казах на мъжете: „Номер 1“.След по-малко от тридесет секунди я увиха в одеяло и седнаха на стол до мен на масата.Тя хлипа неудържимо няколко минути.Изпих й чаша от нашия национален дух и я наредих да го изпие.Тя направи това, изкашля се и се успокои малко.Мъжете ми донесоха вечерята и малко вино.Ядох, докато тя гледаше.Бутнах й лист хартия и химикал и казах: „Сподели с мен това, което знаеш“.Ръцете й трепереха, когато започна да пише имена.Усмихнах се, кимнах с глава и добавих: „Кажете ми имената на приятелите си и имената на техните приятели. Третият прикрепи китките й зад нея и ги прикрепи към верига, която висеше от тавана.След това закопча глезените й и ги прикрепи здраво към метална примка, монтирана на пода.— Петнадесет — казах нежно.Мъжете запалиха цигари и застанаха около нея, гледайки я надолу.Тя продължаваше да гледа към пода.Те тръгнаха зад нея и започнаха да използват цигарите, за да изгорят леко оголения й гръб, стъпала и крака.Всеки път, когато поставяха запаления край върху кожата й, те бързо го сваляха, за да бъде изгарянето леко.Но те продължиха да го правят и тя скоро крещеше, трепереше и се бореше с веригите си.Тези звуци бяха прекрасни за чуване.Вече можех да кажа, че тя започва да отслабва, звук, който ме възбуди и докосна.— Продължавай — казах аз.Отидох до котлона, който държах в стаята, и запалих котлона за чай.Виковете й продължиха и започнаха да се засилват, когато решимостта й отслабна.Когато водата за чая ми беше готова, аз я налях и казах: „Спри.По това време тя подсмърчаше, но все още не плачеше открито.Тя се опитваше да остане силна, но долавяше, че може да не успее да издържи толкова дълго, колкото си представяше, докато пие пиво с приятелите си в кафенето Vista De Zona Rosa.Сега е моментът, в който тя ще започне да измисля история, която според нея ще ме успокои.Погледнах нагоре към портрета на любимия патриарх на нашата нация, генерал Алекси де Торес.Той беше моят ротен командир, когато започнах живота си в армията.Той ще се гордее, когато превърна терористичната измет в тази страна в жалки, ридаещи, разкайващи се деца.Този разглезен скитник ще бъде първият от тях, който ще изпадне в това състояние.— Аз самият учих в Щатите, в Северна Каролина — казах аз.Тя не отговори.„Трябва да се научиш да разговаряш по-добре.
Вместо това, като този нещастник, ще бъдеш поставен в облиета. Както подсказва името, просто ще бъдеш погребан и забравен.“С облекчено изражение тя наведе глава на пода в знак на признателност.Тя прегърна ботушите ми за благодарност, интимно."Ела сега."Тя не знаеше, че писъците под пода идват от двупосочно радио, заровено за тази цел.Обикновено една от моите разузнавачи крещи и плаче убедително в другото радио.В същото време друг агент от разузнаването управлява кола играчка с дистанционно управление, така че тя удря и драска страните на дупката.Тези ефекти са наистина по детски проста хитрост, но такава, която е достатъчна предвид психическото състояние на моя ужасен субект.След като се върнахме в стаята за разпити, я заведох до дрехите й.Хванах я за красивата черна коса и дръпнах лентата от устата й.Взех скъпите й розови бикини и ги прибрах в джоба, като казах: „Ще ги запазя.
Би било учтиво да отговориш на това, което току-що казах.“ Тя млъкна.Носът му потече и тя се опита да свие рамене, за да може да го избърше.Използвах кърпичка, за да я избърша и тя ми благодари.„Най-вече във Форт Браг. Остани на колене. Столът след това се отстранява и моят обект се разпръсква във въздуха. „Стани синьо“.Какво си учил?"„Икономика. Бързо казах на моите хора: „Номер 4 и побързайте с това.“ Моите субекти се научават да се страхуват най-много от номер 4. Рикардо! Дайте на г-жа Виляреал чиния с храна! Без патица, тъй като тя е вегетарианка.“Хвърлих я с поглед, когато тя осъзна колко много вече знам за нея.Тя взе подложката и написа отново, като плачеше още повече.Дадох й още една доза алкохол, която тя глътна с безразсъдното изоставяне на първокурсник в колежа.Тя писа още пет минути и след това ме погледна.— Да, скъпа, но не съм свършил съвсем с теб. Бъди бърз."Добавих шмек на задните й части с изрязването.Един войник отвори вратата и тя пропълзя през нея, като отново потекоха срамни сълзи.Тя погледна обратно към мен и аз отново я ударих по задните части с изрязването.Тя скачаше и пълзеше по-бързо.Войниците се наредиха в коридора и я гледаха с поглед, добавяйки жестоки, непристойни коментари за това какво ще направят с нея по-късно.В края на коридора имаше коридор, водещ към изход и стълбище, водещо надолу.Тя обърна обратно към мен лицето си с ивици от сълзи."Надолу по стълбите.
Нейната детска вяра в приятелите й и в нейния марксизъм ме накара да съжалявам за нея.
Къде учихте?“„А, да. Пълзи. Добавете към това любимите им места за събиране, разговори и пиене“.Тя продължи да пише, като от време на време бършеше носа си.Тя вдигна поглед към мен и го бутна обратно през масата.„Напишете имената и адресите на всеки от членовете на вашето семейство. Имаха маски.“Докато тя говореше, аз гледах един манилски плик, пълен със снимки, които OI (Oficina de Inteligencia) направи, на които пие кафе с лидерите на Фронта и на същите тези хора, които внасят големи кутии в нейната жилищна сграда.Поставих ги на пода пред нея."Ти си лъжец. Те държаха пистолет в главата ми и ми казаха да мълча.
Към вратата. Обърни пола си към мен."Разтърсвайки, тя го направи."Повдигнете полата си. Тя отвори вратата и ме погледна.Видях как очите й светват от онемял страх и устните й мърморят безмълвно.Огледах я отгоре-надолу, преценявайки как се е променила, откакто я видях за последно.Тя изглеждаше неспособна или не желаеше да се движи.— Ако се отдръпнеш, бих могъл да вляза в това жилище — казах аз.Тя направи така.Влязох и й казах да затвори вратата.Последния път, когато се видяхме, тя нямаше какво да каже, тъй като аз залепих добре устата й.На тази среща тя също мълчеше.Първо трябва да ви разкажа за тази среща.Тя беше много смела, когато я срещнах за първи път, което е част от причината поведението й сега толкова да ме докосне.Тя беше заловена преди 15 месеца при нападение на Фронта, мръсна, комунистическа революционна група в моята страна.Това, което открихме в апартамента й, беше ужасяващо: пет югославски RPG-7 с 50 патрона, остарял немски MP-40 с 500 патрона, американски шестдесет милиметров минохвъргачка с 10 патрона и coup de grace, 25 паунда. Столът беше преместен в ъгъла и след това китките й бяха привързани към горните пръстени на всяка стена.
Те могат да използват всякакви средства, които пожелаят, стига да не оставят очевидни следи и да не я насилват сексуално.Като въпрос на професионална гордост, никога не съм омайвал нито един от тези политически инфантилни тролли, докато ги разпитвам — нито позволявам на хората си да го правят.И все пак тяхната жестокост в рамките на тези ограничения все още ме впечатлява.Погледнах темата си.Краката и ръцете й бяха широко разтворени.Тя успя само леко да ги премести.Още тогава един от мъжете стягаше тресчотките, прикрепени към глезените й.Това беше причината моите субекти понякога да наричат „Номер 4“ като The Rack.Малките й гърди и розовият й секс изглеждаха толкова прекрасни и уязвими.Очите й се разшириха в жалък ужас, когато един от мъжете отвори маслинено тъмна армейска чанта с инструменти и започна да вади инструментите на своята търговия.Всеки предмет сякаш я плашеше все повече и повече.Гледах я как се бори с напразни, жалки усилия.Запалих пура и продължих да гледам.Мъжете отделиха време да се приготвят и не й обърнаха внимание, разбирайки, че истинският страх в дадена тема е създаден през този период на очакване.След като били готови, първият мъж започнал да работи върху тялото й, използвайки леки електрически удари.Той натрупа болката, като бавно повишаваше тежестта и инвазивността на ударите.Крясъците й отекнаха от каменните стени.Съпротивата й се поклати и скоро се провали.Тя изхлипа безсрамно.Първият мъж приключи сесията си, когато ние тримата застанахме пред нея, взирайки се в подсмърчащото й, треперещо тяло с откровена разврат.Тя се сдърпа отново с половин уста, докато вторият мъж тръгна към нея с клещи, плътно подплатени с тиксо.Цялото достойнство напусна тази курва, когато го видя и тя извика, че ще ни каже всичко.Нейното умоляване и пълно подчинение ме докоснаха и възбудиха.Казах на мъжете: „Номер 1“.След по-малко от тридесет секунди я увиха в одеяло и седнаха на стол до мен на масата.Тя хлипа неудържимо няколко минути.Изпих й чаша от нашия национален дух и я наредих да го изпие.Тя направи това, изкашля се и се успокои малко.Мъжете ми донесоха вечерята и малко вино.Ядох, докато тя гледаше.Бутнах й лист хартия и химикал и казах: „Сподели с мен това, което знаеш“.Ръцете й трепереха, когато започна да пише имена.Усмихнах се, кимнах с глава и добавих: „Кажете ми имената на приятелите си и имената на техните приятели. Третият прикрепи китките й зад нея и ги прикрепи към верига, която висеше от тавана.След това закопча глезените й и ги прикрепи здраво към метална примка, монтирана на пода.— Петнадесет — казах нежно.Мъжете запалиха цигари и застанаха около нея, гледайки я надолу.Тя продължаваше да гледа към пода.Те тръгнаха зад нея и започнаха да използват цигарите, за да изгорят леко оголения й гръб, стъпала и крака.Всеки път, когато поставяха запаления край върху кожата й, те бързо го сваляха, за да бъде изгарянето леко.Но те продължиха да го правят и тя скоро крещеше, трепереше и се бореше с веригите си.Тези звуци бяха прекрасни за чуване.Вече можех да кажа, че тя започва да отслабва, звук, който ме възбуди и докосна.— Продължавай — казах аз.Отидох до котлона, който държах в стаята, и запалих котлона за чай.Виковете й продължиха и започнаха да се засилват, когато решимостта й отслабна.Когато водата за чая ми беше готова, аз я налях и казах: „Спри.По това време тя подсмърчаше, но все още не плачеше открито.Тя се опитваше да остане силна, но долавяше, че може да не успее да издържи толкова дълго, колкото си представяше, докато пие пиво с приятелите си в кафенето Vista De Zona Rosa.Сега е моментът, в който тя ще започне да измисля история, която според нея ще ме успокои.Погледнах нагоре към портрета на любимия патриарх на нашата нация, генерал Алекси де Торес.Той беше моят ротен командир, когато започнах живота си в армията.Той ще се гордее, когато превърна терористичната измет в тази страна в жалки, ридаещи, разкайващи се деца.Този разглезен скитник ще бъде първият от тях, който ще изпадне в това състояние.— Аз самият учих в Щатите, в Северна Каролина — казах аз.Тя не отговори.„Трябва да се научиш да разговаряш по-добре.
Вместо това, като този нещастник, ще бъдеш поставен в облиета. Както подсказва името, просто ще бъдеш погребан и забравен.“С облекчено изражение тя наведе глава на пода в знак на признателност.Тя прегърна ботушите ми за благодарност, интимно."Ела сега."Тя не знаеше, че писъците под пода идват от двупосочно радио, заровено за тази цел.Обикновено една от моите разузнавачи крещи и плаче убедително в другото радио.В същото време друг агент от разузнаването управлява кола играчка с дистанционно управление, така че тя удря и драска страните на дупката.Тези ефекти са наистина по детски проста хитрост, но такава, която е достатъчна предвид психическото състояние на моя ужасен субект.След като се върнахме в стаята за разпити, я заведох до дрехите й.Хванах я за красивата черна коса и дръпнах лентата от устата й.Взех скъпите й розови бикини и ги прибрах в джоба, като казах: „Ще ги запазя.
Би било учтиво да отговориш на това, което току-що казах.“ Тя млъкна.Носът му потече и тя се опита да свие рамене, за да може да го избърше.Използвах кърпичка, за да я избърша и тя ми благодари.„Най-вече във Форт Браг. Остани на колене. Столът след това се отстранява и моят обект се разпръсква във въздуха. „Стани синьо“.Какво си учил?"„Икономика. Бързо казах на моите хора: „Номер 4 и побързайте с това.“ Моите субекти се научават да се страхуват най-много от номер 4. Рикардо! Дайте на г-жа Виляреал чиния с храна! Без патица, тъй като тя е вегетарианка.“Хвърлих я с поглед, когато тя осъзна колко много вече знам за нея.Тя взе подложката и написа отново, като плачеше още повече.Дадох й още една доза алкохол, която тя глътна с безразсъдното изоставяне на първокурсник в колежа.Тя писа още пет минути и след това ме погледна.— Да, скъпа, но не съм свършил съвсем с теб. Бъди бърз."Добавих шмек на задните й части с изрязването.Един войник отвори вратата и тя пропълзя през нея, като отново потекоха срамни сълзи.Тя погледна обратно към мен и аз отново я ударих по задните части с изрязването.Тя скачаше и пълзеше по-бързо.Войниците се наредиха в коридора и я гледаха с поглед, добавяйки жестоки, непристойни коментари за това какво ще направят с нея по-късно.В края на коридора имаше коридор, водещ към изход и стълбище, водещо надолу.Тя обърна обратно към мен лицето си с ивици от сълзи."Надолу по стълбите.
Нейната детска вяра в приятелите й и в нейния марксизъм ме накара да съжалявам за нея.