позволете ми да ви предупредя, историята на Джими Уилсън е за подобен рогоносец и не е за тези, които очакват щастлив край.Никой, не би искал кукувиче яйце в живота си.И това конкретно яйце на кукувица беше някакъв Кайл Денвър... Джим — каза тя съчувствено.„Слушай, знам, че ти е този пидор Кайл, но честно казано, забрави за това.“"Забравя? Как да забравя?"Той отговори.„Този задник се завинтва всеки мой ден в училище, Мел. И не, не глупостите с „най-добрия приятел завинаги“, които бяха нещо в средното училище.След две години беше на път да завърши гимназия.Нямаше време за „най-добри приятели“, щеше да се присмива с останалите си приятели.Освен това, Мелиса беше поставена в клас под нея, откакто се присъедини към началното, което я направи на 18 - година по-голяма от Джими, въпреки че беше в същия клас.Беше започнал да забелязва колко привлекателна изглежда Мелиса.Почти като цъфнал нарцис през пролетта.(Каква романтична аналогия, си помисли той, развеселен).Всъщност на Джими винаги му е било странно, че по-рано не е забелязал колко красива е Мелиса.Сякаш се беше оттеглила в някакъв странен пашкул по време на ваканциите като обикновено красиво момиче, само за да се превърне в това задушено, привлекателно.Човече, как го правят момичетата?Беше се замислил още тогава.Косата й до кръста беше с нюанс на наситено кестенява, толкова равномерна и права, че приличаше на лъскав воал от кафява коприна.Джими не можеше да не забележи задната й част, начина, по който тя стърчеше по примамливо оформен начин, както тя седеше на бюрото си.Ръцете й, поставени под брадичката, тя винаги имаше това полуразвеселено изражение на лицето си, сякаш непрекъснато си спомняше за някаква изключително смехотворна шега... (Забележка: Всички герои в историята, участващи в сексуални отношения, са на 18 години или повече).Казват, че хората влизат в живота ви по някаква причина...
Искам да кажа, от всички хора, които биха могли да станат заместник-капитан, този идиот.“— отвърна Сюзън.— Предполагам, че играе много добре.Мел сви рамене.— Не го вземай на сериозно, Джими. Слендърмен? За футболния отбор?"Какво е грешното с това?"— попита Сюзън.Тя се обърна към Кайл и Джими за миг беше зашеметен от вътрешностите й.— Лично аз мисля, че това е страхотна идея.„Слушайте госпожице Candyland, денят, в който приемам предложения от вас за това кого трябва и кого не трябва да взема в екипа си, ще бъде денят, когато изпратя пакет хапчета екстази и цветя на майката на Адам Поултър в замяна на свирка.— Не е хубаво да се каже!— каза Сюзън, гласът й вече граничеше с писклив.„И честно казано, бих казал, че дори и вие ще имате по-голям шанс, отколкото да залепите насекомото Уилсън там.Той се върна към колата си, докато котката Лиза се приближи до него.Като сложи ръка около тънката й талия, той погледна назад.— Но знаеш ли какво, Уилсън. Не губи надежда.
познахте.Момчетата просто не могат да спрат да бъдат глупави, когато ставаше дума за китки като нея и всички те ближеха мляко от ръката й като кученца, когато ставаше дума за услуги.Това е, с изключение на Кайл, разбира се.Той я беше съблазнил отпред и отзад и сега тя се наслади не само на пищността на богато момче, но и на впечатляващата му игра на член.Джими беше чул слух, че Лиза е била момичето на някакъв хокеен състезател, който е припаднал преди година.Той беше спестил малко лайно, за да организира парти за годишнина във фермата на чичо си, само за да открие, че Кайл удря подскачащото дупе на момичето му в плувния басейн... Ще обмисля да те вържа за стълб, в случай че отборът реши да си вземе флаг.И те потеглиха, Лиза Милър крещеше от смях, оставяйки тримата на тротоара, лицето на Джими беше червено (или от гняв, или от срам).„По дяволите, напълно забравих вицекапитана на Денвър на отбора тази година.“— каза Мелиса, наблюдавайки как Мустангът се отдалечава.„Да, знам точно... Той не си струва времето ти.Джими се запъти към дома с Мелиса по дългата широка улица, ритайки кутия с д-р Пепър на връщане.Тя го погледна успокояващо.— Хей...
това и фактът, че пълните устни на Мел винаги бяха наполовина нацупени, което даваше впечатление, че тя винаги позира.Не че някога ще й се наложи, помисли си Джими, а очите му се взираха в твърдите стегнати хълмове, образуващи гърдите й.Но това, което той наистина намираше за примамливо, беше нейният красив, тъмнокафяв тен, който сякаш винаги блестеше.„Всичко е в гените“, казваше тя, като се смееше всеки път, когато приятелите й споменаха каква красива кожа има.Той би признал, че в списък с най-горещите момичета в 11-ти клас, Мел определено ще влезе в топ 7 поне.„Джим Уилсън!“ Гласът на мистър Дарси се намеси строго в мислите му.„Може би бихте искали да разгледате по-подробно военната тактика, използвана от силите на Патриотите в нашата война за независимост?“„Какво мислиш? Аз се пробвам за отбора на мажоретките тази година?“— попита Сюзън, когато Мел, Джими и тя прекосиха сградата на Акробатическата асоциация на път към портата.Джим не можеше да не забележи ослепителната й усмивка.„Никога не се знае“, продължи тя, „Винаги има място за нови таланти“."Ах, не знам... Преди да се усети, кльощавото момче усети удар в дясното си рамо.Следващото нещо, което видя, беше раницата му, лежаща на земята, отворена и съдържанието й, разпръснато из двора на гимназията — освен него, разбира се.Джими Уилсън падна с пенсионирана финалност, сякаш това беше нещо, с което беше свикнал редовно.Който беше той.Дори нямаше нужда да вдига поглед, за да открие източника на насилствения тласък, нито този арогантен, груб глас.— Съжалявам, Кайл — каза той припряно, вдигайки себе си и книгите.Книгите му бяха разпръснати наполовина из двора, а очилата му лежаха на около фута от мястото, където лежеше жалкото му дупе.Като стана, той се отметна и се приближи към своите очила.Кайл обаче беше стигнал там пръв.— Търсите ли тези?— каза той, като вдигна очилата си.Кайл беше едър старши.Тъй като беше една година по-голям от Джими (академично) и поне на 2 буквално, той не беше оставил камък необърнат, за да превърне живота в гимназията в ад за него.Никой наистина не харесваше Кайл в гимназията Уелмонте... предвестници на „промяна“ в човек.За да им помогнем да растат!Или им дайте урок.Така или иначе хората обичат да вярват, че всички истории имат щастливи конотации.Помислете за животинското царство;нашите птичи приятели например.Изложбата на птицата кукувица за паразитизъм на пило е утвърден природен феномен.Но не такъв, който завършва добре.. майка ми излиза с някой на моята възраст.
добре, поне никой от „чудаците“ не го направи.Неудачници, направо казано.Онези, които Кайл и готината му банда обичаха да тормозят наляво и надясно.Кайл Денвър беше типичното лошо момче от гимназията.Като вицекапитан във футболния отбор над 17 години, състезателите го обичаха.Освен това пънкарите и техните „готски мацки“ го обожаваха, теспийците просто искаха да спят с него, геймърите боготвореха него и гризачите...е, нека просто кажем, че ако гребените от гимназията имаха религия, Кайл щеше да са били техният Луцифер.Освен че беше шут, момчето имаше всичко... Лиза беше трофейното момиче на Кайл Денвър оттогава.Тълпата от зяпачи се беше разредила, сега, когато Кайл и бандата му си тръгваха, обвивайки ръката му около фигурата на Лиза от пясъчен часовник;Кайл хвърли последен лукав поглед на Джими, преди да катапултира очилата си над плета с пръсти, а останалата част от бандата му виеха от смях.Джими въздъхна и се отдалечи към храстите, за да търси очилата си.— Никога ли не ги подрязват?— помисли си той, като падна на колене, пълзейки из храстите.Минаха десет минути, а Джими все още беше долу, търсейки спецификациите си, като през цялото време шепнеше проклятия, които трябваше да се обади на Кайл.— Хей — чу се сладък глас отзад;глас, който Джими би разпознал навсякъде.Мелиса Луис застана зад него и държеше купчина книги, за които Джими разбра, че са негови, след срещата му с Кайл.— Няма ли да си вземеш книгите?— попита тя, усмихвайки се.Мелиса стоеше с купчината книги на Джими, подредени спретнато в едната й ръка, а другата й ръка на хълбока й, изправена акимбо.Той започна да ги хвърля в раницата си един по един.— Да, чух — каза мрачно Мелиса.— Не му позволявай да стигне до теб, става ли?— Не съм — измърмори Джими.— Сега просто стана скучно.Денят на Джими беше иначе, доста безпроблемен (въпреки че ако го попитат, той предпочете да има напълно монотонен училищен живот, отколкото този, в който Кайл и приятелите му го преследваха цял ден).Той имаше дълъг и досаден час по история в 3, където им беше разказано (от техния доста лишен от въображение г-н Дарси) за любовта на Джордж Вашингтон към алкохола и неговата умна бизнесменска тактика, с която той стартира дестилерии за алкохол.— Единадесет хиляди галона уиски!Г-н Дарси изграка: „Представете си, че децата...,“ Докато непоклатимият му глас бучеше и продължаваше, Джими усети, че се отдалечава.Често го правеше следобед.Понякога се чувстваше виновен, че остава до късно, гледа порно в интернет и прелиства списания за бельо, които е „заел“ от Джени.Но отново беше твърде добър подарък, за да се пренебрегне.(Дженифър беше по-голямата сестра на Джими).Вдигнал раницата си на бюрото си, той отпусна глава, опитвайки се да блокира напомнянето на бърборенето на учителя си по история как веднъж е участвал в Октоберфест през '96.Мелиса седеше диагонално на Джими, седна изправена и слушаше с възхитено внимание.Това не беше изненадващо.Мелиса притежаваше онази рядка дарба да схваща всяка дума, която учителите казваха, особено по време на сънливите им следобедни лекции.Джими се взря в най-добрия си приятел и (въпреки че не възнамеряваше да каже на никого) в влюбената си.Той беше развил симпатия към Мел през последната година, но така и не имал смелостта да й каже.Не че някога ще го направи, ако му се даде шанс.Той беше доволен от приятелството й, ако това означаваше, че могат да бъдат близки.Къщата на Мел беше само на няколко пресечки от тази на Джими, както винаги е била.Откакто се премести в Щатите от Тринидад още във 2-ри клас, той беше нейният първи и най-близък приятел.Толкова близо, че тя ще планира партито си за рождения ден и дори списъка с гости с него.Майка й Шерел Люис го канеше почти всеки следобед за нейното невероятно приготвено калау.„Това е доста деликатес вкъщи“, казваше с умиление усмихната мисис Люис, поставяйки вкусната чиния пред тях.Едва наскоро, през изминалата година или нещо повече, Джими осъзна, че всъщност започва да гледа на Мел по различен начин...
Искам да кажа, от всички хора, които биха могли да станат заместник-капитан, този идиот.“— отвърна Сюзън.— Предполагам, че играе много добре.Мел сви рамене.— Не го вземай на сериозно, Джими. Слендърмен? За футболния отбор?"Какво е грешното с това?"— попита Сюзън.Тя се обърна към Кайл и Джими за миг беше зашеметен от вътрешностите й.— Лично аз мисля, че това е страхотна идея.„Слушайте госпожице Candyland, денят, в който приемам предложения от вас за това кого трябва и кого не трябва да взема в екипа си, ще бъде денят, когато изпратя пакет хапчета екстази и цветя на майката на Адам Поултър в замяна на свирка.— Не е хубаво да се каже!— каза Сюзън, гласът й вече граничеше с писклив.„И честно казано, бих казал, че дори и вие ще имате по-голям шанс, отколкото да залепите насекомото Уилсън там.Той се върна към колата си, докато котката Лиза се приближи до него.Като сложи ръка около тънката й талия, той погледна назад.— Но знаеш ли какво, Уилсън. Не губи надежда.
познахте.Момчетата просто не могат да спрат да бъдат глупави, когато ставаше дума за китки като нея и всички те ближеха мляко от ръката й като кученца, когато ставаше дума за услуги.Това е, с изключение на Кайл, разбира се.Той я беше съблазнил отпред и отзад и сега тя се наслади не само на пищността на богато момче, но и на впечатляващата му игра на член.Джими беше чул слух, че Лиза е била момичето на някакъв хокеен състезател, който е припаднал преди година.Той беше спестил малко лайно, за да организира парти за годишнина във фермата на чичо си, само за да открие, че Кайл удря подскачащото дупе на момичето му в плувния басейн... Ще обмисля да те вържа за стълб, в случай че отборът реши да си вземе флаг.И те потеглиха, Лиза Милър крещеше от смях, оставяйки тримата на тротоара, лицето на Джими беше червено (или от гняв, или от срам).„По дяволите, напълно забравих вицекапитана на Денвър на отбора тази година.“— каза Мелиса, наблюдавайки как Мустангът се отдалечава.„Да, знам точно... Той не си струва времето ти.Джими се запъти към дома с Мелиса по дългата широка улица, ритайки кутия с д-р Пепър на връщане.Тя го погледна успокояващо.— Хей...
това и фактът, че пълните устни на Мел винаги бяха наполовина нацупени, което даваше впечатление, че тя винаги позира.Не че някога ще й се наложи, помисли си Джими, а очите му се взираха в твърдите стегнати хълмове, образуващи гърдите й.Но това, което той наистина намираше за примамливо, беше нейният красив, тъмнокафяв тен, който сякаш винаги блестеше.„Всичко е в гените“, казваше тя, като се смееше всеки път, когато приятелите й споменаха каква красива кожа има.Той би признал, че в списък с най-горещите момичета в 11-ти клас, Мел определено ще влезе в топ 7 поне.„Джим Уилсън!“ Гласът на мистър Дарси се намеси строго в мислите му.„Може би бихте искали да разгледате по-подробно военната тактика, използвана от силите на Патриотите в нашата война за независимост?“„Какво мислиш? Аз се пробвам за отбора на мажоретките тази година?“— попита Сюзън, когато Мел, Джими и тя прекосиха сградата на Акробатическата асоциация на път към портата.Джим не можеше да не забележи ослепителната й усмивка.„Никога не се знае“, продължи тя, „Винаги има място за нови таланти“."Ах, не знам... Преди да се усети, кльощавото момче усети удар в дясното си рамо.Следващото нещо, което видя, беше раницата му, лежаща на земята, отворена и съдържанието й, разпръснато из двора на гимназията — освен него, разбира се.Джими Уилсън падна с пенсионирана финалност, сякаш това беше нещо, с което беше свикнал редовно.Който беше той.Дори нямаше нужда да вдига поглед, за да открие източника на насилствения тласък, нито този арогантен, груб глас.— Съжалявам, Кайл — каза той припряно, вдигайки себе си и книгите.Книгите му бяха разпръснати наполовина из двора, а очилата му лежаха на около фута от мястото, където лежеше жалкото му дупе.Като стана, той се отметна и се приближи към своите очила.Кайл обаче беше стигнал там пръв.— Търсите ли тези?— каза той, като вдигна очилата си.Кайл беше едър старши.Тъй като беше една година по-голям от Джими (академично) и поне на 2 буквално, той не беше оставил камък необърнат, за да превърне живота в гимназията в ад за него.Никой наистина не харесваше Кайл в гимназията Уелмонте... предвестници на „промяна“ в човек.За да им помогнем да растат!Или им дайте урок.Така или иначе хората обичат да вярват, че всички истории имат щастливи конотации.Помислете за животинското царство;нашите птичи приятели например.Изложбата на птицата кукувица за паразитизъм на пило е утвърден природен феномен.Но не такъв, който завършва добре.. майка ми излиза с някой на моята възраст.
добре, поне никой от „чудаците“ не го направи.Неудачници, направо казано.Онези, които Кайл и готината му банда обичаха да тормозят наляво и надясно.Кайл Денвър беше типичното лошо момче от гимназията.Като вицекапитан във футболния отбор над 17 години, състезателите го обичаха.Освен това пънкарите и техните „готски мацки“ го обожаваха, теспийците просто искаха да спят с него, геймърите боготвореха него и гризачите...е, нека просто кажем, че ако гребените от гимназията имаха религия, Кайл щеше да са били техният Луцифер.Освен че беше шут, момчето имаше всичко... Лиза беше трофейното момиче на Кайл Денвър оттогава.Тълпата от зяпачи се беше разредила, сега, когато Кайл и бандата му си тръгваха, обвивайки ръката му около фигурата на Лиза от пясъчен часовник;Кайл хвърли последен лукав поглед на Джими, преди да катапултира очилата си над плета с пръсти, а останалата част от бандата му виеха от смях.Джими въздъхна и се отдалечи към храстите, за да търси очилата си.— Никога ли не ги подрязват?— помисли си той, като падна на колене, пълзейки из храстите.Минаха десет минути, а Джими все още беше долу, търсейки спецификациите си, като през цялото време шепнеше проклятия, които трябваше да се обади на Кайл.— Хей — чу се сладък глас отзад;глас, който Джими би разпознал навсякъде.Мелиса Луис застана зад него и държеше купчина книги, за които Джими разбра, че са негови, след срещата му с Кайл.— Няма ли да си вземеш книгите?— попита тя, усмихвайки се.Мелиса стоеше с купчината книги на Джими, подредени спретнато в едната й ръка, а другата й ръка на хълбока й, изправена акимбо.Той започна да ги хвърля в раницата си един по един.— Да, чух — каза мрачно Мелиса.— Не му позволявай да стигне до теб, става ли?— Не съм — измърмори Джими.— Сега просто стана скучно.Денят на Джими беше иначе, доста безпроблемен (въпреки че ако го попитат, той предпочете да има напълно монотонен училищен живот, отколкото този, в който Кайл и приятелите му го преследваха цял ден).Той имаше дълъг и досаден час по история в 3, където им беше разказано (от техния доста лишен от въображение г-н Дарси) за любовта на Джордж Вашингтон към алкохола и неговата умна бизнесменска тактика, с която той стартира дестилерии за алкохол.— Единадесет хиляди галона уиски!Г-н Дарси изграка: „Представете си, че децата...,“ Докато непоклатимият му глас бучеше и продължаваше, Джими усети, че се отдалечава.Често го правеше следобед.Понякога се чувстваше виновен, че остава до късно, гледа порно в интернет и прелиства списания за бельо, които е „заел“ от Джени.Но отново беше твърде добър подарък, за да се пренебрегне.(Дженифър беше по-голямата сестра на Джими).Вдигнал раницата си на бюрото си, той отпусна глава, опитвайки се да блокира напомнянето на бърборенето на учителя си по история как веднъж е участвал в Октоберфест през '96.Мелиса седеше диагонално на Джими, седна изправена и слушаше с възхитено внимание.Това не беше изненадващо.Мелиса притежаваше онази рядка дарба да схваща всяка дума, която учителите казваха, особено по време на сънливите им следобедни лекции.Джими се взря в най-добрия си приятел и (въпреки че не възнамеряваше да каже на никого) в влюбената си.Той беше развил симпатия към Мел през последната година, но така и не имал смелостта да й каже.Не че някога ще го направи, ако му се даде шанс.Той беше доволен от приятелството й, ако това означаваше, че могат да бъдат близки.Къщата на Мел беше само на няколко пресечки от тази на Джими, както винаги е била.Откакто се премести в Щатите от Тринидад още във 2-ри клас, той беше нейният първи и най-близък приятел.Толкова близо, че тя ще планира партито си за рождения ден и дори списъка с гости с него.Майка й Шерел Люис го канеше почти всеки следобед за нейното невероятно приготвено калау.„Това е доста деликатес вкъщи“, казваше с умиление усмихната мисис Люис, поставяйки вкусната чиния пред тях.Едва наскоро, през изминалата година или нещо повече, Джими осъзна, че всъщност започва да гледа на Мел по различен начин...