Бледата красота на луната се разля по пода на кухнята, хвърляйки дълги сенчести пръсти по лицето на Мелъди.Тя седеше, неподвижна на стол с възглавница, с притиснат крак към гърдите си, с бледите й ръце, скръстени върху коленете.Тя скри лицето си в сгъвката на лакътя си, пътеката от сребристи сълзи завършваше точно над перфектните й устни.Примигвайки с гъстите си черни мигли срещу натрупващите се сълзи, тя потисна тихия стон.Кракът й се протегна към пода, като всеки малък розов пръст на крака беше насочен към арката на балерина.Синьо-черната й вълниста коса падаше около раменете и по гръбнака.Мяукането на котка прекъсна мислите й.Тя се изправи, пръстите й изтриха сълзите в дълбоките виолетови очи.Изтривайки доказателствата, че е плакала от бузите си, тя погледна към вратата с очакване.Котката скочи на масата в сиво замъгляване.Тя погали копринената козина на котката, предизвиквайки мъркане на удоволствие.Рейн се препъна в стаята, търка сънливите си очи, а от устните й се изплъзна прозявка.Тя спря точно до масата, където седеше Мелъди.Слабата светлина освети маслинената й кожа, играейки на криеница в шир от извивки.Тя носеше стар потник, прилепнал свободно към гърдите й;достатъчно, за да разкрие потъването на нейното деколте.Обикновено топлите й нефритенозелени очи бързо оцениха искрящите теменужки на Мелъди.„Отново плаче“, помисли си Рейн.Като взе един стол, тя заобиколи масата, за да го постави до Мелъди.Рейн протегна ръка и нежно постави котката на земята.То обиколи краката на стола на Мелъди, мяукайки към нея с гладни очи.Мелоди се изправи, одърпаната стара тениска висеше свободно върху рамката й.Ябълковото й долнище надничаше изпод подгъва на ризата, разкривайки горната част на късите й крака.Коленичи, тя вдигна празната котешка чиния, нахвърли достатъчно храна, за да задоволи котката, и постави чинията на пода с тих тропот.Тя се обърна и се облегна на тезгяха, решена да направи изражението си свирепо и гласа си силен.— Аз… — издаде я дрезгавият й глас.Тя опита още веднъж, прочиствайки гърлото си."Добре съм."„Не ме лъжи, Мел. Чух виковете ти. Все още ги чувам, когато говориш току-що. Изглеждаш ужасно.“Въпреки че гласът й утихна в последната част, това не беше напълно фалшиво.Тя наистина изглеждаше ужасно... за Мелоди, така или иначе.Тя беше толкова преследвана напоследък.Дори когато се усмихваше, тя изглеждаше нещастна."Рай, добре съм, нали? И не искам да говоря за това тази вечер."Тя потърка очи, сънливо, опитвайки се да предаде съобщение и се бутна към вратата.— Просто се притеснявам.Думите на Рейн се втурнаха в тежък дъх, докато тя се взираше след нея.— Няма нужда да се тревожиш за мен, добре съм, Рейн.Мелоди бързо завъртя петите си, лека усмивка украси устните й.Рейн се изправи, карираните й пижамени панталони обгръщаха талията й и се спускаха до ханша.— Тогава няма да имаш нищо против, че се обадих на Брайън.За момент несигурността дръпна устните й надолу, но тя го прикри, преди Мел да го види.— Знаеш, че не говоря с него. Защо му се обаждаш?Обикновено мирните очи на Мелъди станаха яростно виолетови.Скръствайки ръце на гърдите си, тя вдигна петата на крака си до другия глезен.Нейната обичайна гневна поза.Това е първият път от известно време, когато виждам истинска емоция на лицето й.Нищо чудно да е заради Брайън."Да, знам."По лицето на Мелъди бързо премина кратък израз на болка, преди тя да го скрие."Къде отиваш?"Гласът на Рай вдигна няколко октави, за да пресече пространството, което Мелоди поставяше между тях.„Обратно в леглото, не мога да стоя будна цяла нощ като някои хора.“Още един кратък проблясък на емоции;усмивка, кръстоса устните й.— Той идва при Мелъди, това е грубо.Лицето на Рейн се набръчка от възмущение и изглеждаше сякаш е смукала лимон.„Ти му се обади...“ нещо за „той е твой гост“ и вратата на спалнята й се затръшна зад нея.Мелоди седна на ръба на леглото, стъпила здраво на земята.В тъмнината лицето й показваше няколко различни емоции, всички воюващи върху красивото й лице.Гневът победи сред тях, за да свие челото й.— Глупавият Брайън.Тя изсъска под носа си.Не можеше да стои будна цяла нощ.Времето, прекарано в плач в кухнята, можеше да бъде по-добре прекарано в сън.Тя въздъхна и се отпусна на хладните чаршафи, без да си мисли за синините по гърба си.Тя се претърколи настрани, отпускайки отделни части на тялото си, започвайки с краката си.Тя заспа още преди да е стигнала до ръцете си.Леко почукване на входната врата събуди Рейн от плиткия й сън.Тя се приближи, за да отговори.Надниквайки през шпионката, Брайън стоеше там и изглеждаше толкова уморен, колкото се чувстваше.Тя разкопча веригата и завъртя болта.Отвори вратата на част от инча, тя се върна на дивана.Меденокафявата ръка на Брайън леко бутна вратата, достатъчно, за да позволи на тялото му да влезе.Той плъзна веригата обратно на мястото си и затвори болта.Бронзова, пухкава коса се намести над очите му в сънна бъркотия, когато се обърна към всекидневната.Не беше трудно да си представим как косата му стана такава.Вероятно е прокарвал пръсти през него, изкарвайки го на очи през цялото пътуване до там.Дори сега той прокара пръсти през копринената коса, с длан, опряна в челото, докато пръстите му изчезваха в нея.Очите му огледаха стаята и, като се обърна отново към Рейн, зададе въпроса, който нямаше нужда да изразява.— Тя се върна в леглото.— каза Рейн с извита страна в облегалката на дивана, докато главата й леко се потопи в облегалката за глава.Очите й останаха затворени, знаейки изражението, което щеше да пресече лицето му.„Рейн...“ той седна там, където дългите й крака се изпънаха на дивана, горящите му кехлибарени очи изглеждаха безнадеждни в дълбочината си, докато огледа лицето й за нещо...
каквото и да е.Тя отвори очи, сънливостта ги елиминира в брилянтно мъхесто зелено.„Липсваш й Брайън. Знам, че има, дори и да не го признае.“Скръсти ръце на гърдите си, тя отново затвори очи и се заби по-дълбоко в дивана, премествайки тежестта си, докато се почувства удобно.— Как... — заекна той за миг, изпускайки дъха от дробовете си.„Тя вика името ти в съня си“, измърмори тя тихо.
„Тя се надява, че не знам. Липсваш на Мел; виждам го всяка сутрин на лицето й, когато се събуди.“Диванът го беше засмукал в него.Протягайки ръка за подкрепа, той се измъкна.Той стоеше в тишината на стаята, малката настолна лампа осветяваше лицето му.Никога не се проваляше.Само че е в апартамента им, Брайън се чувства като гигант.Без да се изпъва на пръсти, той лесно можеше да докосне тавана.Беше строен, но изпълваше прекрасно дрехите, които носеше.Беше слаб, без да е кльощав и мускулест на всички правилни места.Рейн лежеше заседнала в възглавниците на дивана с мирно изражение, докато спеше.— Рейн, искаш ли да си лягам?Той я побутна нежно и тя се премести, за да се изтегне върху сега освободеното пространство.Тя промърмори нещо несвързано и се претърколи по корем.Вече посягаше към стария афганистанец, който винаги висеше над облегалката на дивана.Разгъвайки го, той го положи върху раменете й, като го дръпна надолу, така че да покрие пръстите на краката й.Щеше да дойде толкова бързо, колкото му позволяваха спящото му тяло и трафикът.В бързината си беше нахлузил качулка и чифт стари работни ботуши, долнището на пижамата му беше събрано в горната част на ботушите без връзки.Излезе от ботушите и тръгна по краткия коридор.Мелоди лежеше просната на леглото, усукана в чаршафите, които се изплитаха около краката й, а горната част на бедрата й остана гола от плата.Дългите й тъмни къдрици се отбиваха в бледосините чаршафи.Тя се обърна към стената, а разрошената й от съня коса скри лицето й, когато той се шмугна в стаята.Срещу леглото й имаше шезлонг, натрупан с различни дрехи.Посегна да завърти копчето на лампата до леглото и наклони светлината, така че да не осветява лицето на Мелъди.С очите си, привикнали към светлината, Брайън огледа стаята й.Стените бяха светложълти, бледо слънчево жълти, които тя му беше казала веднъж.Опит да подобри стаята с фалшив блясък, тя не можа да влезе в стаята.Останалата част от стаята й беше боядисана в пастелни цветове, светло синьо, розово и зелено.Той насочи очи към бюрото й, което включваше подвижно офис стол.Брайън плъзна ръце под дрехите на шезлонга, пусна ги в нейния офис стол и го бутна под бюрото.Той падна обратно в шезлонга, намирайки го за много по-удобен от дивана, който Рейн толкова обичаше.Издърпа малко одеяло от облегалката на стола и го преметна върху краката си.Облегнал глава на облегалката на стола, той се унесе да заспи в стаята на Мелъди.Мелоди се събуди с трепване, ужасът на сънищата й я накара да си поема въздух.Тя огледа слабия мрак на стаята си, за да се увери, че е добре.Това беше само мечта, Мел, овладей се.Тя сбърчи чело и присви очи подозрително.Това хъркане ли чувам?Тя огледа стаята си за източника.В изгряващата светлина на зората тя прие спящата форма на Брайън, лицето му се отпусна от сън;устата му се отвори леко, чувайки леко хъркане в тишината на стаята.От другата страна на стаята тя видя червените цифри на будилника, който съобщаваше, че е малко след шест сутринта.Заспах само няколко часа.Сигурно е идвал оттогава.Отметна завивките назад, Мелъди преметна крака над ръба на леглото, наведе се, за да изгаси светлината.Тя пристъпи крадешком в осветения коридор.Надниквайки във всекидневната, тя забеляза Рейн да дреме на дивана, както обичаше да прави.На пръсти към банята, Мелъди бутна вратата и запали светлината.От мивката се чу протестиращо мяукане и тя погледна неодобрително към сивата пухкава топка.— Знаеш, че не трябва да спиш в мивката в банята, Луцифер.— смъмри се тя леко.Пръстите й посегнаха към крана.Разбирайки смисъла, Луцифер излезе от мивката, доволен да седне на дългия плот в банята и да оближе лапите си.Тя вдигна котката и го постави на пода, като го бутна нежно с крак.Затваряйки вратата след него, Мелъди съблече нощните си дрехи.Ръката й се стрелна зад завесите на душа, хващайки се сляпо за дръжката на душа.Тя го нагласи по свой вкус и се обърна към огледалото над плота.Оглеждайки синините по гърдите й, тя посегна към четката си.Тя среса синьо-черната си грива направо за кратко, преди тя отново да се надигне на вълни.Косата й достигаше до средата на гърба.Обикновено тя никога не позволяваше да стане толкова дълго, но вече беше свикнала.Тя дръпна косата си на едното си рамо, взирайки се в отражението си в огледалото, дългата колона на гърба й беше изцапана от няколко синини.С въздишка тя прибра косата си на стегнат кок, за да не се намокри, и влезе под душа.Пулсът на топлата вода отпусна напрегнатите й мускули.Тя постоя известно време под спрея, греейки се в топлината, минаваща по кожата й от слонова кост.С въздишка тя протегна ръка към луфата си и нежно я потърка по ръцете, краката и корема си.Тя изцеди излишната вода и изстиска достатъчно количество лавандулова ванилия върху нея.Потъркайки гъбата върху навлажнената й кожа, се издигнаха мехурчета с райска миризма и изпълниха въздуха с аромата си.Тя остави луфата, а ръце прокараха копринената й кожа, за да изплакне сапуна.Като изключи водата, тя дръпна завесата на душа и излезе от ваната.Грабвайки пухкава кърпа, тя се потупа, преди да я увие около себе си.Тя изгаси ключа на осветлението и се измъкна от банята и надникна във всекидневната.Диванът празен.„Рай“ сигурно се е върнала в леглото, помисли си тя.Тя се върна в стаята си.Включи светлината, тя взе светлорозово бельо от чекмеджето на скрина и избра бяла блуза с къс ръкав, меко дълбоко деколте и избелял чифт удобни дънки, обгръщащи ханша.Тя отново насочи вниманието си към спящия Брайън, грабна дрехите в ръцете си и тръгна по коридора към свободната спалня.От коридора имаше пет врати;нейната стая, стаята на Рейн, килер за антре, свободна стая, която се удвоява като склад и компютърна стая, и допълнителна спалня.Мелоди се отправи към свободната спалня.Потупвайки останалата влага от крайниците и торса си, тя започна да се облича за деня.Тя стъпи по гащетата си, закопча куките на сутиена зад гърба си, наметна ризата си и закопча ципа на дънките си.Хавлията висеше над ръката й, когато излезе от свободната стая и се обърна към банята.Напръскайки китките и шията си с топъл ванилов спрей, тя драпира използваната кърпа отстрани на кошницата.Тя отново застана пред огледалото и огледа бледността на ръцете, шията и върховете на гърдите си, които се виждаха.Но не и синините, помисли си тя.Освободи косата си, тя енергично я разреси.Днес тя реши да закачи половината си коса в клип.Разчесайки ресните си и ги отмести отстрани на лицето си, тя раздели косите си и закрепи горната половина с щипка.Тя завъртя останалите кичури от косата си и ги преметна през рамото си.Веждите й се свиха в огледалото.Стискайки ръба на плота, тя се наведе в огледалото.Загледана в собствените си очи, тя забеляза, че днес изглеждаха по-светъл нюанс, може би лавандула.С високи скули, пълни надути устни, изящен малък нос, необичайни лилави очи и гъсти пълни мигли, лицето й беше забележително красиво.Лицето й беше недокоснато от грим и все още красиво.„Красота на земята“, нарече го майка й.Рейн никога не затваряше вратата си докрай, постоянно присъстващ процеп между вратата и рамката.Мел почука леко.Рай промърмори нещо неразбираемо и се изтърколи от звука на гласа на Мелъди.Противоположната на стаята на Мелъди, Рейнс беше светла от слънчева светлина и разнообразие от цветове и най-важното беше презрително чиста.Нямаше безпорядък, всичко е спретнато и подредено.Стаята беше в ярък нюанс на розово, с неонови цветя, изрисувани по стените.Снимките на приятели бяха поставени в рамки и залепени на стената.Единствената снимка на член на семейството, брат й, стоеше на нощното й шкафче.Той беше поразителният образ на Рейн;ягодово руси къдрици, ярка маслинена кожа и платинена усмивка."Ще направя яйца и бекон...
но хей, ако искаш да спиш. Това е по-малко, което трябва да направя."Тя промърмори до ухото на приятеля си.Рейн дръпна одеялата и скочи от леглото точно когато Мелъди затвори вратата след себе си.Отваряйки вратата, Рейн застана на прага и триеше развълнуваните си очи.— Закуска?Гласът й беше нетърпелив, но груб от съня.Мелоди се усмихна, прескочи до кухнята в отговор.Рейн изостана, препъна се няколко пъти, преди най-накрая да стигне до кухнята.— Брайън остана ли?— попита тя тихо, отваряйки хладилника, докато държеше две кашони в ръцете си, едната OJ, а другата мляко.Мелоди взе разнообразие от смеси за палачинки, мъфини и хляб.„Да, той е в стаята ми, спи на стола.
Палачинки, мъфини или френски тост? И няма ли гроздов сок?“гласът й остана мрачен, почти незаинтересован, когато говори за мъжа в стаята й.— Френски тост, яйца и бекон?Гласът на Рай беше промърморен, когато тя се обърна към хладилника и бутна OJ обратно към вратата.Постави млякото и гроздовия сок на масата, тя отвори шкафа и извади две стъклени чаши, като наля мляко в едната и сок в другата.Поставяйки двата контейнера с течност обратно в хладилника, тя грабна яйцата и маслото и насочи вниманието си към Мелъди.— Искаш ли да отида да го събудя?— Все още не. Трябва ми малко време, за да помисля какво ще му кажа.- отвърна Мел.Тя се зае да приготви всичко, да събере всички съдове за готвене, които ще й трябват, за да приготви закуската, и взе яйцата от Рейн, за да ги отворят.„Да, но ако го събудиш сега, можеш да мислиш каквото си искаш, защото той няма да говори с теб, докато си заета с готвенето на закуска.
Кога си планирал да говориш с него... или просто си отивал да пропуснеш?"Рейн изгледа внимателно приятелката си.Като остави маслото на плота, тя извади малко и го разпредели в тигана, след което включи котлона, за да позволи на маслото да се разтопи.„Предполагам, че мога да го събудя сега и той може да помогне“, промърмори Мелоди почти на себе си.„Но не и ако се опиташ да натрапиш нещо тежко на него или мен запознанства не са неженени. Леко, просто.
„Хей, как си?“или „Какво си правил?“".Мелоди остави настрана сместа от яйца и отпи набързо от сока си.— Ще започнеш ли с френския тост, докато го събудя?Рейн кимна и започна да разклаща различни подправки в сместа от яйца.Мелоди тръгна по коридора към стаята си.Тя коленичи пред Брайън и ръката й се протегна леко по бузата му и надолу по врата.Той потрепна под лекия й натиск, наклони глава в другата посока, за да се отдалечи от ръката й.Мелоди се извиси над Брайън, с ръце, стиснали подлакътника, докато се навеждаше над него.С устните си до ухото му тя прошепна името му няколко пъти."Брайън. Брайън."Той се размърда леко, докато ръцете му се извиха около кръста й, придърпвайки тялото й в скута си.Тя леко се скова, очите й се разшириха от шок.Тя се взря в будното му лице;гърдите му се разшириха, когато той отпусна раменете си назад, леко ги завъртя.Тя премести поглед към стената, равнината на ужаса във виолетовите им дълбини.Примигвайки да отвори светлите си кехлибарени очи, той видя вкамененото й изражение и веждите му, набръчкани от тревога."Мел"?той отново се опита да пробие към нея, като в тона му се процежда притеснение.Пръстите на лявата му ръка се извиха предпазливо около кръста й, повдигайки дясната си ръка до брадичката й, за да насочи лицето й към него.Позволявайки на ръката му да обърне лицето й, очите й най-накрая го оцениха, дивият страх бавно отшумя, когато тя осъзна, че само Брайън стиска малката й талия.— Няма да те нараня, Мел.Брайън остави ръката си да падне от лицето й, а пръстите му нежно погали бузата й.Ръцете му от двете страни на подлакътника, така че тя да може да види, той се взря напрегнато в лицето й.Изражението на лицето й изглеждаше мрачно, тя вдигна любопитно ръка, за да обгърне грубата му буза, покрита с мустаци.Неочаквано той притисна лице в мекотата на дланта й, лека въздишка се изтръгна от устните му, когато очите му се затвориха.— Знам, че няма да ме нараниш, Брай.— прошепна тя.Ръката й се изплъзна от лицето му и топлината й изчезна заедно, преди очите му най-накрая да се отворят.****Исках да благодаря на redwing2655, свърши страхотна работа по редактиране.И другите редактори, които имах, които погалиха егото ми..
каквото и да е.Тя отвори очи, сънливостта ги елиминира в брилянтно мъхесто зелено.„Липсваш й Брайън. Знам, че има, дори и да не го признае.“Скръсти ръце на гърдите си, тя отново затвори очи и се заби по-дълбоко в дивана, премествайки тежестта си, докато се почувства удобно.— Как... — заекна той за миг, изпускайки дъха от дробовете си.„Тя вика името ти в съня си“, измърмори тя тихо.
„Тя се надява, че не знам. Липсваш на Мел; виждам го всяка сутрин на лицето й, когато се събуди.“Диванът го беше засмукал в него.Протягайки ръка за подкрепа, той се измъкна.Той стоеше в тишината на стаята, малката настолна лампа осветяваше лицето му.Никога не се проваляше.Само че е в апартамента им, Брайън се чувства като гигант.Без да се изпъва на пръсти, той лесно можеше да докосне тавана.Беше строен, но изпълваше прекрасно дрехите, които носеше.Беше слаб, без да е кльощав и мускулест на всички правилни места.Рейн лежеше заседнала в възглавниците на дивана с мирно изражение, докато спеше.— Рейн, искаш ли да си лягам?Той я побутна нежно и тя се премести, за да се изтегне върху сега освободеното пространство.Тя промърмори нещо несвързано и се претърколи по корем.Вече посягаше към стария афганистанец, който винаги висеше над облегалката на дивана.Разгъвайки го, той го положи върху раменете й, като го дръпна надолу, така че да покрие пръстите на краката й.Щеше да дойде толкова бързо, колкото му позволяваха спящото му тяло и трафикът.В бързината си беше нахлузил качулка и чифт стари работни ботуши, долнището на пижамата му беше събрано в горната част на ботушите без връзки.Излезе от ботушите и тръгна по краткия коридор.Мелоди лежеше просната на леглото, усукана в чаршафите, които се изплитаха около краката й, а горната част на бедрата й остана гола от плата.Дългите й тъмни къдрици се отбиваха в бледосините чаршафи.Тя се обърна към стената, а разрошената й от съня коса скри лицето й, когато той се шмугна в стаята.Срещу леглото й имаше шезлонг, натрупан с различни дрехи.Посегна да завърти копчето на лампата до леглото и наклони светлината, така че да не осветява лицето на Мелъди.С очите си, привикнали към светлината, Брайън огледа стаята й.Стените бяха светложълти, бледо слънчево жълти, които тя му беше казала веднъж.Опит да подобри стаята с фалшив блясък, тя не можа да влезе в стаята.Останалата част от стаята й беше боядисана в пастелни цветове, светло синьо, розово и зелено.Той насочи очи към бюрото й, което включваше подвижно офис стол.Брайън плъзна ръце под дрехите на шезлонга, пусна ги в нейния офис стол и го бутна под бюрото.Той падна обратно в шезлонга, намирайки го за много по-удобен от дивана, който Рейн толкова обичаше.Издърпа малко одеяло от облегалката на стола и го преметна върху краката си.Облегнал глава на облегалката на стола, той се унесе да заспи в стаята на Мелъди.Мелоди се събуди с трепване, ужасът на сънищата й я накара да си поема въздух.Тя огледа слабия мрак на стаята си, за да се увери, че е добре.Това беше само мечта, Мел, овладей се.Тя сбърчи чело и присви очи подозрително.Това хъркане ли чувам?Тя огледа стаята си за източника.В изгряващата светлина на зората тя прие спящата форма на Брайън, лицето му се отпусна от сън;устата му се отвори леко, чувайки леко хъркане в тишината на стаята.От другата страна на стаята тя видя червените цифри на будилника, който съобщаваше, че е малко след шест сутринта.Заспах само няколко часа.Сигурно е идвал оттогава.Отметна завивките назад, Мелъди преметна крака над ръба на леглото, наведе се, за да изгаси светлината.Тя пристъпи крадешком в осветения коридор.Надниквайки във всекидневната, тя забеляза Рейн да дреме на дивана, както обичаше да прави.На пръсти към банята, Мелъди бутна вратата и запали светлината.От мивката се чу протестиращо мяукане и тя погледна неодобрително към сивата пухкава топка.— Знаеш, че не трябва да спиш в мивката в банята, Луцифер.— смъмри се тя леко.Пръстите й посегнаха към крана.Разбирайки смисъла, Луцифер излезе от мивката, доволен да седне на дългия плот в банята и да оближе лапите си.Тя вдигна котката и го постави на пода, като го бутна нежно с крак.Затваряйки вратата след него, Мелъди съблече нощните си дрехи.Ръката й се стрелна зад завесите на душа, хващайки се сляпо за дръжката на душа.Тя го нагласи по свой вкус и се обърна към огледалото над плота.Оглеждайки синините по гърдите й, тя посегна към четката си.Тя среса синьо-черната си грива направо за кратко, преди тя отново да се надигне на вълни.Косата й достигаше до средата на гърба.Обикновено тя никога не позволяваше да стане толкова дълго, но вече беше свикнала.Тя дръпна косата си на едното си рамо, взирайки се в отражението си в огледалото, дългата колона на гърба й беше изцапана от няколко синини.С въздишка тя прибра косата си на стегнат кок, за да не се намокри, и влезе под душа.Пулсът на топлата вода отпусна напрегнатите й мускули.Тя постоя известно време под спрея, греейки се в топлината, минаваща по кожата й от слонова кост.С въздишка тя протегна ръка към луфата си и нежно я потърка по ръцете, краката и корема си.Тя изцеди излишната вода и изстиска достатъчно количество лавандулова ванилия върху нея.Потъркайки гъбата върху навлажнената й кожа, се издигнаха мехурчета с райска миризма и изпълниха въздуха с аромата си.Тя остави луфата, а ръце прокараха копринената й кожа, за да изплакне сапуна.Като изключи водата, тя дръпна завесата на душа и излезе от ваната.Грабвайки пухкава кърпа, тя се потупа, преди да я увие около себе си.Тя изгаси ключа на осветлението и се измъкна от банята и надникна във всекидневната.Диванът празен.„Рай“ сигурно се е върнала в леглото, помисли си тя.Тя се върна в стаята си.Включи светлината, тя взе светлорозово бельо от чекмеджето на скрина и избра бяла блуза с къс ръкав, меко дълбоко деколте и избелял чифт удобни дънки, обгръщащи ханша.Тя отново насочи вниманието си към спящия Брайън, грабна дрехите в ръцете си и тръгна по коридора към свободната спалня.От коридора имаше пет врати;нейната стая, стаята на Рейн, килер за антре, свободна стая, която се удвоява като склад и компютърна стая, и допълнителна спалня.Мелоди се отправи към свободната спалня.Потупвайки останалата влага от крайниците и торса си, тя започна да се облича за деня.Тя стъпи по гащетата си, закопча куките на сутиена зад гърба си, наметна ризата си и закопча ципа на дънките си.Хавлията висеше над ръката й, когато излезе от свободната стая и се обърна към банята.Напръскайки китките и шията си с топъл ванилов спрей, тя драпира използваната кърпа отстрани на кошницата.Тя отново застана пред огледалото и огледа бледността на ръцете, шията и върховете на гърдите си, които се виждаха.Но не и синините, помисли си тя.Освободи косата си, тя енергично я разреси.Днес тя реши да закачи половината си коса в клип.Разчесайки ресните си и ги отмести отстрани на лицето си, тя раздели косите си и закрепи горната половина с щипка.Тя завъртя останалите кичури от косата си и ги преметна през рамото си.Веждите й се свиха в огледалото.Стискайки ръба на плота, тя се наведе в огледалото.Загледана в собствените си очи, тя забеляза, че днес изглеждаха по-светъл нюанс, може би лавандула.С високи скули, пълни надути устни, изящен малък нос, необичайни лилави очи и гъсти пълни мигли, лицето й беше забележително красиво.Лицето й беше недокоснато от грим и все още красиво.„Красота на земята“, нарече го майка й.Рейн никога не затваряше вратата си докрай, постоянно присъстващ процеп между вратата и рамката.Мел почука леко.Рай промърмори нещо неразбираемо и се изтърколи от звука на гласа на Мелъди.Противоположната на стаята на Мелъди, Рейнс беше светла от слънчева светлина и разнообразие от цветове и най-важното беше презрително чиста.Нямаше безпорядък, всичко е спретнато и подредено.Стаята беше в ярък нюанс на розово, с неонови цветя, изрисувани по стените.Снимките на приятели бяха поставени в рамки и залепени на стената.Единствената снимка на член на семейството, брат й, стоеше на нощното й шкафче.Той беше поразителният образ на Рейн;ягодово руси къдрици, ярка маслинена кожа и платинена усмивка."Ще направя яйца и бекон...
но хей, ако искаш да спиш. Това е по-малко, което трябва да направя."Тя промърмори до ухото на приятеля си.Рейн дръпна одеялата и скочи от леглото точно когато Мелъди затвори вратата след себе си.Отваряйки вратата, Рейн застана на прага и триеше развълнуваните си очи.— Закуска?Гласът й беше нетърпелив, но груб от съня.Мелоди се усмихна, прескочи до кухнята в отговор.Рейн изостана, препъна се няколко пъти, преди най-накрая да стигне до кухнята.— Брайън остана ли?— попита тя тихо, отваряйки хладилника, докато държеше две кашони в ръцете си, едната OJ, а другата мляко.Мелоди взе разнообразие от смеси за палачинки, мъфини и хляб.„Да, той е в стаята ми, спи на стола.
Палачинки, мъфини или френски тост? И няма ли гроздов сок?“гласът й остана мрачен, почти незаинтересован, когато говори за мъжа в стаята й.— Френски тост, яйца и бекон?Гласът на Рай беше промърморен, когато тя се обърна към хладилника и бутна OJ обратно към вратата.Постави млякото и гроздовия сок на масата, тя отвори шкафа и извади две стъклени чаши, като наля мляко в едната и сок в другата.Поставяйки двата контейнера с течност обратно в хладилника, тя грабна яйцата и маслото и насочи вниманието си към Мелъди.— Искаш ли да отида да го събудя?— Все още не. Трябва ми малко време, за да помисля какво ще му кажа.- отвърна Мел.Тя се зае да приготви всичко, да събере всички съдове за готвене, които ще й трябват, за да приготви закуската, и взе яйцата от Рейн, за да ги отворят.„Да, но ако го събудиш сега, можеш да мислиш каквото си искаш, защото той няма да говори с теб, докато си заета с готвенето на закуска.
Кога си планирал да говориш с него... или просто си отивал да пропуснеш?"Рейн изгледа внимателно приятелката си.Като остави маслото на плота, тя извади малко и го разпредели в тигана, след което включи котлона, за да позволи на маслото да се разтопи.„Предполагам, че мога да го събудя сега и той може да помогне“, промърмори Мелоди почти на себе си.„Но не и ако се опиташ да натрапиш нещо тежко на него или мен запознанства не са неженени. Леко, просто.
„Хей, как си?“или „Какво си правил?“".Мелоди остави настрана сместа от яйца и отпи набързо от сока си.— Ще започнеш ли с френския тост, докато го събудя?Рейн кимна и започна да разклаща различни подправки в сместа от яйца.Мелоди тръгна по коридора към стаята си.Тя коленичи пред Брайън и ръката й се протегна леко по бузата му и надолу по врата.Той потрепна под лекия й натиск, наклони глава в другата посока, за да се отдалечи от ръката й.Мелоди се извиси над Брайън, с ръце, стиснали подлакътника, докато се навеждаше над него.С устните си до ухото му тя прошепна името му няколко пъти."Брайън. Брайън."Той се размърда леко, докато ръцете му се извиха около кръста й, придърпвайки тялото й в скута си.Тя леко се скова, очите й се разшириха от шок.Тя се взря в будното му лице;гърдите му се разшириха, когато той отпусна раменете си назад, леко ги завъртя.Тя премести поглед към стената, равнината на ужаса във виолетовите им дълбини.Примигвайки да отвори светлите си кехлибарени очи, той видя вкамененото й изражение и веждите му, набръчкани от тревога."Мел"?той отново се опита да пробие към нея, като в тона му се процежда притеснение.Пръстите на лявата му ръка се извиха предпазливо около кръста й, повдигайки дясната си ръка до брадичката й, за да насочи лицето й към него.Позволявайки на ръката му да обърне лицето й, очите й най-накрая го оцениха, дивият страх бавно отшумя, когато тя осъзна, че само Брайън стиска малката й талия.— Няма да те нараня, Мел.Брайън остави ръката си да падне от лицето й, а пръстите му нежно погали бузата й.Ръцете му от двете страни на подлакътника, така че тя да може да види, той се взря напрегнато в лицето й.Изражението на лицето й изглеждаше мрачно, тя вдигна любопитно ръка, за да обгърне грубата му буза, покрита с мустаци.Неочаквано той притисна лице в мекотата на дланта й, лека въздишка се изтръгна от устните му, когато очите му се затвориха.— Знам, че няма да ме нараниш, Брай.— прошепна тя.Ръката й се изплъзна от лицето му и топлината й изчезна заедно, преди очите му най-накрая да се отворят.****Исках да благодаря на redwing2655, свърши страхотна работа по редактиране.И другите редактори, които имах, които погалиха егото ми..