Това са скоби за зърна. Просто достатъчно силно, за да ужиля."Той я удари през средата на задните й части.Той беше прав;щипеше.Това привлече вниманието й.Той изчака 30 секунди, както направи с щипките за пране, и след това я удари отново.Усещането за нанизване беше различно за нея.Не беше така, както си беше мислила, че ще бъде.Беше я вълнуващо, възбуждаше я, намокряше я.Той я удари още три пъти.С всеки удар тялото й реагираше, като ставаше все по-мокро.Усещаше го по бедрата си.Той спря след петото облизване.Той се разхождаше пред нея.Изражението на лицето му не показваше никакви емоции.Той плъзна ръка между гладките й копринени бедра и откри влагата й.Правеше го бавно, умишлено.Той постави ръката си, така че пръстите да се разтриват отново, той намокри подутия клитор, докато бръкна вътре.„Много добре My Lil Red Headed Girl.“Беше безизразен, гласът му все още беше монотонен, не показваше никакви емоции.Докато пъхна ръката си бавно, той я извади по същия начин.Тя искаше да стисне ръката му, така че да се потърка бавно в нея.Искаше да свърши, страхуваше се.Той отново плъзна ръката си.Този път беше по-бавен, по-директен и преднамерено, почти пресметнат.Този път беше повече, отколкото можеше да понесе.Тя изпусна тих стон.Усети как мускулите на тялото й се стягат.Усети как дупето й се стяга, докато мускулите на бедрата й се стегнаха, за да стиснат краката й;сграбчи ръката му, сякаш беше натрапник в личното й пространство.Тя се бореше, стържейки бедрата си в него.Тя се опита да спре.Умът й крещеше на тялото й да не повече, да спре, да бъде добре подчинена.Тялото й не слушаше.Искаше оргазъм.Искаше се тя да стене, да крещи, да свършва!!!Тялото й искаше тя да свършва силно, дълго напрегнато.Нямаше да го спре, колкото и да се стараеше.Бедрата й се притиснаха към ръката му.Бедрата й се вкопчиха в ръката му като порок.Гърбът й се изви."БОГ ДА!!!"Тя не можеше да спре, тънък стон се изтръгна.Той не я спря.Той стоеше тихо.Той си правеше умствени бележки, докато я наблюдаваше.Нейната влага покри ръката му, изтичането на бедрата й.Докато гледаше как оргазмът й намалява, той я попита."Жаден ли си?"— Да, татко.Тя ахна и преглътна, опитвайки се да се събере.Той й даде няколко глътки вода.— Благодаря ти татко.— каза тя със слаб глас.Тя се опитваше да си поеме дъх, преди той да се върне с напляскването.Той изчака още няколко минути, преди да продължи.— Да, татко.Тялото й беше по-възбудено, отколкото когато и да било в миналото.Сега тялото на Джесика беше по-настроено.Сетивата й бяха по-издигнати.Тя го видя в нова светлина, в нова позиция.В слабо осветената стая тя вече можеше да види устройствата на удоволствието и болката.Тя не успя да види всички подробности за всеки.Тя успя да усети хладната плочка с тялото си, не само с краката си.В нея нямаше никакъв страх.Сега имаше вълнение, възбуда и очакване.Кога щеше да ме удари отново?Тя жадуваше за хловете, искаше го и го желаеше. Ще ги поставя на зърната ти.“Част от страха сега се завръщаше, когато той постави първия върху зърното й, а след това и другия.Имаше някаква болка, не толкова силна, колкото си мислеше.Усеща, че се намокря.Кожата й се стегна по тялото.Сетивата й ставаха все по-издигнати.Беше си помислила да бъде вързана и задържана.Винаги се е чудила как ще бъде.Тя обаче никога не беше действала според тези чувства.Тя беше чела за това и разглеждаше снимки и видеоклипове в интернет, без да навлиза много в дълбочина.Свали щипките и сложи друг комплект.Тези бяха по-стегнати.Тя трепна от болката, опитвайки се да не издава никакъв шум.Стаята се почувства по-хладна, след като приложи втория.Вече усещаше миризмата на одеколона му.Тя също усещаше миризмата на дърво и желязо в стаята.По кожата й се образуваха настръхнали.Това я възбуждаше;тя ставаше все по-развълнувана, докато се чудеше какво ще й направи той по-нататък.„Добре. Друг приемлив отговор е Да, господине или Не, господине. Казвате думата, ако ви е неудобно това, което се случва. Моля те, прости ми, татко.“Тя се опита да не изкрещи.Тя също не искаше да го разочарова.Тя чувстваше, че го е разочаровала."Добре е. Ще ужили. Сега ще намерим вашите граници."Той бавно обикаляше около нея, докато говореше.Като лъв, дебнещ плячката си и се готви да се хвърли.— Да, татко — каза тя.Гласът й отново започна да трепери.Страхът от по-рано изчезна.Възбудата и вълнението бяха всичко, което усещаше сега.Кожата й изтръпна, когато се опита да го последва из стаята.„Помниш ли сигурната дума моето момиче с главоглаво малко момиченце?“„Добре. Ето защо го имаме.“„Много добре My Lil Red Headed Girl. Не съм разстроен или разочарован от теб, моето малко червеноглаво момиче."Той сваля щипките за дрехи една по една.Беше загубила всякаква представа за времето.Тя беше жадна.Гърлото й беше пресъхнало.Ноздрите й молеха за влага.Тя се страхуваше да говори, защото не искаше да го разстрои.Надяваше се той да го усети и да попита дали иска нещо за пиене."Жаден съм, татко. Няма да те ударя толкова силно, колкото мога.
Да продължим ли?“— Да, татко.Ръцете й бяха малко уморени, доста уморени.Тя нямаше да му каже.Тя не искаше да развали каквото и да е планирал за тях.Умът й се луташе, чудейки се какво ще последва.Тя бавно приемаше промените, които виждаше в него.Сега умът й препускаше, докато оглеждаше стаята всички предмети, висящи по стените.Какво щеше да избере след това?Щеше ли да му се радва и да го мрази?Той вървеше пред нея, държейки реколта за езда, използвана от жокеи на кон.Носът й изпълни сладката миризма на кожа.Не мирише нищо като кожената каишка от по-рано.Миризмата я върна в детството, прекарано във фермата на приятел, яздейки коне.Миризмата я накара да забрави за болката в ръцете и краката."Ще ударя задните ви части с тази реколта. GPS-ът каза, че ще й отнеме 20 минути, за да стигне до там.Тя натисна режим на радиото си, за да пусне компактдиска, който й беше дал предишната седмица.Той й предложи да започне да го слуша.Музиката не беше това, което тя обикновено слушаше или харесваше.Някои от тях бяха тъмни, остри.Започваше да й расте.Това също беше утеха за нея, докато караше към този неизвестен адрес.Тя си тананикаше на една от песните, докато шофира, с надеждата, че това ще отнеме безпокойството от ума и тялото й.Не стана.Умът й продължи да се връща към начина, по който той се държеше, докато шофира.Чудеше се дали не е направила нещо нередно.Разговорите й с него винаги са били забавни, безгрижни.Винаги го е карал да се чувства спокоен, оценен.Не е неговото време.Тя се чудеше дали нещо не е наред.Дали е направила нещо нередно?Тя направи завоите, както й каза GPS.Дори гласът на GPS изглеждаше студен, взискателен към нея днес.Не беше нищо, което тя си каза.— Не се тревожа за нищо.Тя го каза твърдо и на глас.Това й даде известна утеха.— Дестинацията ви е на четвърт миля напред вдясно.— каза човекът от GPS.Казваше се Люк.Това не беше истинското му име.Тя му даде, когато си взе джипа.Той беше любимият й играч в нейния професионален отбор.Не звучеше толкова студено, колкото по-рано през деня.Тя наистина не беше обърнала внимание накъде отива.Беше обикновена малка къща в провинцията.Беше само на няколко мили извън града.Дърветата го предпазваха от пътя.Разходката беше облицована с маймунска трева;храсти, облицовани пред къщата.Изглеждаше като нещо, което нейните баба и дядо биха го преживели или може би родителите й.Тревата изглеждаше прясно окосена.Миризмата на прясно окосена трева проникна през вентилационните отвори на нейния климатик.Тя видя джипа му, паркиран зад къщата.Алеята завиваше отзад към плевня.Тя паркира пред алеята.Тя пое отново дълбоко дъх, когато отвори вратата си.Умът й отново препускаше, когато излезе на пътеката.Сърцето й биеше лудо, когато се изкачи на верандата отпред.Тя си помисли отново към тона му, към посланието му.Той й каза да влезе направо, когато пристигне.Тя чу музика да свири слабо вътре.Това беше един от инструменталните дискове, които той обичаше да слуша, когато правеше нещо.Това я накара да се почувства малко по-добре.Той със сигурност няма да ме убие със свиренето на любимата му песен, помисли си тя.Той не изглежда като убиващ тип;нито пък Тед Бънди, съвестта й крещеше в главата й.Тя пое дълбоко дъх и отвори вратата.Сърцето й биеше все по-силно и по-силно с всяка стъпка, която правеше в къщата.Тя затвори вратата след себе си.Стаята е осветена само от свещ.Имаше някои на пода, други на тезгяха и масите.Отне минута, докато очите й свикнат с тъмнината.Тя стоеше и чакаше.Тя забеляза, че завесите са дръпнати, за да стане тъмно вътре.Освен това беше хладно, а не студено, помисли си тя за първи път.Из цялата къща сякаш свиреше музика.Беше зловещо и романтично едновременно.Тя искаше да му извика, за да се увери, че е там и добре.Когато устните й започнаха да образуват името му, той влезе в слабата, трептяща светлина.Тя забеляза, че той стои в средата на стаята.Беше облечен в костюм.Никога не го беше виждала в костюм.Дори не на снимки в къщи.Ако беше облечен, носеше някакво спортно палто или блейзър, без костюми, никога, никога.Той тръгна към нея.Тя видя, че той е облечен изцяло в черно, костюм, риза и вратовръзка.Косата му беше зализана назад.Част от нея беше уплашена;друга част се възбуди сериозно при вида му на танцуваща светлина на свещ.Гласът му беше твърд, монотонен и не висок.Той изчака няколко секунди, докато тя отговори.Тя не можеше да се движи.Сякаш беше замръзнала, страхът поглъщаше мислите и тялото й.Това не й хареса;тя ставаше все по-уплашена и уплашена."Ела при мен!"Той го каза отново.Този път гласът му беше по-твърд, по-висок.Той протегна ръка.Тя пристъпи напред.Страхът течеше във вените й, по цялото й тяло.Тя искаше да бяга.Трябва да бягам, тя си помисли, че нещо му се е случило и НЕ ми харесва.Умът й крещеше на тялото й да бяга.Всичко, което можеше да направи, беше да тръгне към него.Вълнението бавно изтласкваше страха от тялото й.Разтреперана, тя посегна към него.Сърцето й й казваше, че той няма да те нарани, няма да те нарани.С него си в безопасност.Пръстите й трепереха, когато докосна ръката му.Усещаше се студено и безжизнено.Страхът, който напускаше тялото й, се втурна обратно в нея.Дишането й се усили.Сърцето й биеше, усещаше го по цялото си тяло.Тя не можеше да се отдръпне от него.Нещо продължаваше да я дърпа към него.Тя ставаше все по-уплашена.Част от нея иска да плаче, да изкрещи.Думите не се образуваха.Какво се случва?Умът й се бори с тялото и сърцето.Той твърдо, нежно я придърпа към себе си.Той я поведе по слабо осветения коридор.Единствената светлина идваше от предната стая.Той тръгна пред нея, без да каже нито дума.Той я държеше на една ръка разстояние.Той не погледна назад към нея.Той не й говореше.Той отвори вратата в края на коридора.Страх и вълнение преминаха през ума и тялото й.Приглушените светлини очертаваха стаята.Те хвърляха зловещо сияние в цялата стая.Когато очите й се приспособиха към слабата светлина, тя видя голямо легло с балдахин в единия край на стаята.В другия край тя видя голяма дървена рамка с каишки, висящи отгоре.Тя огледа стаята с очи, страхуваше се да помръдне главата си.Тя не искаше да го разстрои.Тя не видя никакви прозорци.Тя видя, че подът е с плочки.Мина до половината на стената.Това, което тя смяташе, че беше килим, бягаше от плочката до тавана.След това премина през тавана.Носът й долови лекия аромат на лавандула.Тя забеляза очертанията на нещата по стените.Отначало не беше сигурна дали са инструменти или оръжие.Когато очите й привикнаха към стаята, тя осъзна, че някои от тях са камшици, маски, тояги и нещо, което изглеждаше като владетел.Страхът все още се бореше да поеме контрола над тялото й.Възбудата и вълнението също се бореха за това.Той спря в средата на стаята.Той се обърна и се изправи срещу нея.Той гледаше право напред, почти робот.Той я помоли да държи ръцете си над главата си.Тя беше неохотна;бавно тя се съобразява с указанията му."Сигурната дума е оранжева. Вие сте изпитали известна болка по време на връзката ни. Днес виждаме какви са нашите граници.
Разбираш ли?"Гласът му все още студен.„Да, татко“, отвърна тя.Той уви боа от пера около тялото й и го остави да я гъделичка, докато го дърпаше.Искаше да се смее, страхуваше се от наказанието, ако не й бъде позволено.Той го усети.— Да, татко.– отвърна тя и леко се засмя."Много добре, моето малко червеноглаво момиче."Той отвърна.Тя се усмихна, когато го чу да го каже.Добър беше отговорът му.Той все още беше много делови, монотонен и безизразен.Докосването му беше станало по-топло;той изглеждаше малко по-спокоен, по-малко роботизиран.Тя все още беше малко нервна с всичко, което се случваше.Той отново стисна зърната й.Този път малко по-трудно."Някои хора намират болката за възбуждаща. Съжалявам, татко. Мога ли да пия вода?"Устните й нетърпеливо плъзнаха ледената вода от чашата, която той поднесе към устните й.Гърлото й се отпусна, докато хладната течност се стичаше по гърлото й.Това я успокои, накара я да се почувства малко по-спокойна.Докато мислеше какво планира той, тялото й започна да изтръпва от очакване.„Следващият път, когато си жаден, използвай безопасната дума и ми кажи какво се случва. Казвате думата, ако ви е дошло."Той й каза.Искаше да го каже сега.Искаше й се да изкрещи.Емоциите й бяха навсякъде в момента.Беше възбудена, развълнувана и уплашена.Той бавно я съблече.Той отдели време, за да не я нарани.Тялото й беше напрегнато, тя се опита да се отпусне и просто не можеше да си позволи да го направи.След като приключи да я съблече, той я заведе до багажника.Той върза ръцете й над главата й, по една за всеки ъгъл на стойката.Той ги закрепи, като се увери, че презрамките не са прекалено стегнати.Ръцете й бяха сгънати.— Знаеш ли безопасната дума?Попита той.Все още беше монотонен и безчувствен.Емоциите й все още скачаха от страх към възбуда към вълнение.Тялото й трепереше при мисълта какво ще се случи.Погледът му беше право напред.Сякаш се взираше през нея.Той се наведе и леко раздалечи краката й.След това ги закрепи за няколко куки в пода.Той провери дали са сигурни, а не стегнати.Той тръгна пред нея.Очите й бяха привикнали към слабо осветената стая.Можеше да види какво има по стените.Тя видя камшици, маски, ремъци, белезници.Всички бяха спретнато подредени и изложени по стените.Страхът все още беше там, възбудата и вълнението се бореха да поемат контрол над тялото й отвътре.Той я контролираше отвън.Той я заобиколи, проверявайки всяка каишка, като се увери, че всички са сигурни.Той погали тялото й, както го правеше.Настръхнали се по тялото й навсякъде, където той докосна.Тя се възбуждаше.Той стисна гърдите й, щипайки зърната й.Вече бяха изправени и твърди, сочеха и се напрягаха, за да излязат по-далеч.Той отиде до стената и дръпна каишка.После грабна боа от пера.Тя не го беше забелязала, когато оглеждаше стаята.Тя забеляза, че всичко е черно.Той уви боа от пера около тялото й.Чувстваше се топло, привлекателно, почти успокояващо на голото й тяло.— Някои неща са за удоволствие.Той каза, докато тегли боа.Това я гъделичкаше, тя се опитваше да не се смее, не беше сигурна дали й е позволено или не.Той беше съсредоточен и тя искаше да е сигурна как ще реагира, ако го направи.Тя не искаше да го разстрои.Той уви кожената каишка около тялото й, противоположно на боата.Усещаше се студено и грубо.Миришеше на седло.— Нещо са за болка.Той дръпна бързо кожената каишка.Нарани я, докато се измъкваше от тялото й.Усещаше се грубо и сурово.То дърпаше и драскаше кожата й.Това й причини известна болка.Тя издаде тих стон."Какво ще получите, удоволствие или болка, зависи от това, което правите. Ако се подчинявате, ще получите удоволствие свържете стаи.
Сега ще го подобрим.“Изражението му все още беше просто, делово, роботизирано.Въпреки че смяташе, че би искала да бъде напляскана, тя искаше това да бъде направено според нейните условия и нейни условия.Това нямаше да се случи днес.Всичко беше според неговите условия, неговия дневен ред.Колкото повече мислеше за това, толкова повече се възбуждаше.След това постави щипка за пране на лявата й гърда.Той изчака около 30 секунди и след това постави още един на дясната й гърда.Той изчака още 30 секунди и повтори процеса, наляво и след това надясно.Правеше това, докато на всяка гърда имаше пет щипки за пране.Болката беше възбуждаща.Освен това беше повече, отколкото тя можеше да се справи.„Оранжев. Трябва да общуваш с мен по всяко време.
Тя не беше съвсем сигурна какво ще се случи.Чейс току-що й беше казал да носи удобни дрехи и джапанки.Не й се налагаше да облича нещо луксозно или ново.Докато не беше плъх или имаше дупки, тя беше добре.Тя беше малко разстроена от тона му.Не й харесваше начина, по който той говореше с нея.Не беше неуважителен или груб.Беше обаче малко взискателно.Изреченията му бяха кратки и точни.Не обичайният му шеговито, весел тон, който беше чувал от първия ден и обикна и очакваше с нетърпение всеки път, когато разговаряха.Тя се плъзга по чифт клин и тениска с голям размер от място, което беше посетила, когато отиде на Оук Айлънд с приятели.Това беше любимият й цвят.Беше по-скоро защитно одеяло, отколкото риза.Тя вдигна косата си на клипс.Все още беше малко мокро от душа.Тя се плъзга по чифт джапанки, които бяха до вратата.Цялото нещо все още й се струваше странно, когато заключи вратата и тръгна към джипа си.Тя погледна телефона си, за да получи отново адреса, който й беше изпратил.Не беше позната.Това също я изнерви.Тя пое дълбоко дъх и го остави бавно, докато пускаше джипа и извади. Много добре My Lil Red Headed Girl.
Изборът е ваш.
Да продължим ли?“— Да, татко.Ръцете й бяха малко уморени, доста уморени.Тя нямаше да му каже.Тя не искаше да развали каквото и да е планирал за тях.Умът й се луташе, чудейки се какво ще последва.Тя бавно приемаше промените, които виждаше в него.Сега умът й препускаше, докато оглеждаше стаята всички предмети, висящи по стените.Какво щеше да избере след това?Щеше ли да му се радва и да го мрази?Той вървеше пред нея, държейки реколта за езда, използвана от жокеи на кон.Носът й изпълни сладката миризма на кожа.Не мирише нищо като кожената каишка от по-рано.Миризмата я върна в детството, прекарано във фермата на приятел, яздейки коне.Миризмата я накара да забрави за болката в ръцете и краката."Ще ударя задните ви части с тази реколта. GPS-ът каза, че ще й отнеме 20 минути, за да стигне до там.Тя натисна режим на радиото си, за да пусне компактдиска, който й беше дал предишната седмица.Той й предложи да започне да го слуша.Музиката не беше това, което тя обикновено слушаше или харесваше.Някои от тях бяха тъмни, остри.Започваше да й расте.Това също беше утеха за нея, докато караше към този неизвестен адрес.Тя си тананикаше на една от песните, докато шофира, с надеждата, че това ще отнеме безпокойството от ума и тялото й.Не стана.Умът й продължи да се връща към начина, по който той се държеше, докато шофира.Чудеше се дали не е направила нещо нередно.Разговорите й с него винаги са били забавни, безгрижни.Винаги го е карал да се чувства спокоен, оценен.Не е неговото време.Тя се чудеше дали нещо не е наред.Дали е направила нещо нередно?Тя направи завоите, както й каза GPS.Дори гласът на GPS изглеждаше студен, взискателен към нея днес.Не беше нищо, което тя си каза.— Не се тревожа за нищо.Тя го каза твърдо и на глас.Това й даде известна утеха.— Дестинацията ви е на четвърт миля напред вдясно.— каза човекът от GPS.Казваше се Люк.Това не беше истинското му име.Тя му даде, когато си взе джипа.Той беше любимият й играч в нейния професионален отбор.Не звучеше толкова студено, колкото по-рано през деня.Тя наистина не беше обърнала внимание накъде отива.Беше обикновена малка къща в провинцията.Беше само на няколко мили извън града.Дърветата го предпазваха от пътя.Разходката беше облицована с маймунска трева;храсти, облицовани пред къщата.Изглеждаше като нещо, което нейните баба и дядо биха го преживели или може би родителите й.Тревата изглеждаше прясно окосена.Миризмата на прясно окосена трева проникна през вентилационните отвори на нейния климатик.Тя видя джипа му, паркиран зад къщата.Алеята завиваше отзад към плевня.Тя паркира пред алеята.Тя пое отново дълбоко дъх, когато отвори вратата си.Умът й отново препускаше, когато излезе на пътеката.Сърцето й биеше лудо, когато се изкачи на верандата отпред.Тя си помисли отново към тона му, към посланието му.Той й каза да влезе направо, когато пристигне.Тя чу музика да свири слабо вътре.Това беше един от инструменталните дискове, които той обичаше да слуша, когато правеше нещо.Това я накара да се почувства малко по-добре.Той със сигурност няма да ме убие със свиренето на любимата му песен, помисли си тя.Той не изглежда като убиващ тип;нито пък Тед Бънди, съвестта й крещеше в главата й.Тя пое дълбоко дъх и отвори вратата.Сърцето й биеше все по-силно и по-силно с всяка стъпка, която правеше в къщата.Тя затвори вратата след себе си.Стаята е осветена само от свещ.Имаше някои на пода, други на тезгяха и масите.Отне минута, докато очите й свикнат с тъмнината.Тя стоеше и чакаше.Тя забеляза, че завесите са дръпнати, за да стане тъмно вътре.Освен това беше хладно, а не студено, помисли си тя за първи път.Из цялата къща сякаш свиреше музика.Беше зловещо и романтично едновременно.Тя искаше да му извика, за да се увери, че е там и добре.Когато устните й започнаха да образуват името му, той влезе в слабата, трептяща светлина.Тя забеляза, че той стои в средата на стаята.Беше облечен в костюм.Никога не го беше виждала в костюм.Дори не на снимки в къщи.Ако беше облечен, носеше някакво спортно палто или блейзър, без костюми, никога, никога.Той тръгна към нея.Тя видя, че той е облечен изцяло в черно, костюм, риза и вратовръзка.Косата му беше зализана назад.Част от нея беше уплашена;друга част се възбуди сериозно при вида му на танцуваща светлина на свещ.Гласът му беше твърд, монотонен и не висок.Той изчака няколко секунди, докато тя отговори.Тя не можеше да се движи.Сякаш беше замръзнала, страхът поглъщаше мислите и тялото й.Това не й хареса;тя ставаше все по-уплашена и уплашена."Ела при мен!"Той го каза отново.Този път гласът му беше по-твърд, по-висок.Той протегна ръка.Тя пристъпи напред.Страхът течеше във вените й, по цялото й тяло.Тя искаше да бяга.Трябва да бягам, тя си помисли, че нещо му се е случило и НЕ ми харесва.Умът й крещеше на тялото й да бяга.Всичко, което можеше да направи, беше да тръгне към него.Вълнението бавно изтласкваше страха от тялото й.Разтреперана, тя посегна към него.Сърцето й й казваше, че той няма да те нарани, няма да те нарани.С него си в безопасност.Пръстите й трепереха, когато докосна ръката му.Усещаше се студено и безжизнено.Страхът, който напускаше тялото й, се втурна обратно в нея.Дишането й се усили.Сърцето й биеше, усещаше го по цялото си тяло.Тя не можеше да се отдръпне от него.Нещо продължаваше да я дърпа към него.Тя ставаше все по-уплашена.Част от нея иска да плаче, да изкрещи.Думите не се образуваха.Какво се случва?Умът й се бори с тялото и сърцето.Той твърдо, нежно я придърпа към себе си.Той я поведе по слабо осветения коридор.Единствената светлина идваше от предната стая.Той тръгна пред нея, без да каже нито дума.Той я държеше на една ръка разстояние.Той не погледна назад към нея.Той не й говореше.Той отвори вратата в края на коридора.Страх и вълнение преминаха през ума и тялото й.Приглушените светлини очертаваха стаята.Те хвърляха зловещо сияние в цялата стая.Когато очите й се приспособиха към слабата светлина, тя видя голямо легло с балдахин в единия край на стаята.В другия край тя видя голяма дървена рамка с каишки, висящи отгоре.Тя огледа стаята с очи, страхуваше се да помръдне главата си.Тя не искаше да го разстрои.Тя не видя никакви прозорци.Тя видя, че подът е с плочки.Мина до половината на стената.Това, което тя смяташе, че беше килим, бягаше от плочката до тавана.След това премина през тавана.Носът й долови лекия аромат на лавандула.Тя забеляза очертанията на нещата по стените.Отначало не беше сигурна дали са инструменти или оръжие.Когато очите й привикнаха към стаята, тя осъзна, че някои от тях са камшици, маски, тояги и нещо, което изглеждаше като владетел.Страхът все още се бореше да поеме контрола над тялото й.Възбудата и вълнението също се бореха за това.Той спря в средата на стаята.Той се обърна и се изправи срещу нея.Той гледаше право напред, почти робот.Той я помоли да държи ръцете си над главата си.Тя беше неохотна;бавно тя се съобразява с указанията му."Сигурната дума е оранжева. Вие сте изпитали известна болка по време на връзката ни. Днес виждаме какви са нашите граници.
Разбираш ли?"Гласът му все още студен.„Да, татко“, отвърна тя.Той уви боа от пера около тялото й и го остави да я гъделичка, докато го дърпаше.Искаше да се смее, страхуваше се от наказанието, ако не й бъде позволено.Той го усети.— Да, татко.– отвърна тя и леко се засмя."Много добре, моето малко червеноглаво момиче."Той отвърна.Тя се усмихна, когато го чу да го каже.Добър беше отговорът му.Той все още беше много делови, монотонен и безизразен.Докосването му беше станало по-топло;той изглеждаше малко по-спокоен, по-малко роботизиран.Тя все още беше малко нервна с всичко, което се случваше.Той отново стисна зърната й.Този път малко по-трудно."Някои хора намират болката за възбуждаща. Съжалявам, татко. Мога ли да пия вода?"Устните й нетърпеливо плъзнаха ледената вода от чашата, която той поднесе към устните й.Гърлото й се отпусна, докато хладната течност се стичаше по гърлото й.Това я успокои, накара я да се почувства малко по-спокойна.Докато мислеше какво планира той, тялото й започна да изтръпва от очакване.„Следващият път, когато си жаден, използвай безопасната дума и ми кажи какво се случва. Казвате думата, ако ви е дошло."Той й каза.Искаше да го каже сега.Искаше й се да изкрещи.Емоциите й бяха навсякъде в момента.Беше възбудена, развълнувана и уплашена.Той бавно я съблече.Той отдели време, за да не я нарани.Тялото й беше напрегнато, тя се опита да се отпусне и просто не можеше да си позволи да го направи.След като приключи да я съблече, той я заведе до багажника.Той върза ръцете й над главата й, по една за всеки ъгъл на стойката.Той ги закрепи, като се увери, че презрамките не са прекалено стегнати.Ръцете й бяха сгънати.— Знаеш ли безопасната дума?Попита той.Все още беше монотонен и безчувствен.Емоциите й все още скачаха от страх към възбуда към вълнение.Тялото й трепереше при мисълта какво ще се случи.Погледът му беше право напред.Сякаш се взираше през нея.Той се наведе и леко раздалечи краката й.След това ги закрепи за няколко куки в пода.Той провери дали са сигурни, а не стегнати.Той тръгна пред нея.Очите й бяха привикнали към слабо осветената стая.Можеше да види какво има по стените.Тя видя камшици, маски, ремъци, белезници.Всички бяха спретнато подредени и изложени по стените.Страхът все още беше там, възбудата и вълнението се бореха да поемат контрол над тялото й отвътре.Той я контролираше отвън.Той я заобиколи, проверявайки всяка каишка, като се увери, че всички са сигурни.Той погали тялото й, както го правеше.Настръхнали се по тялото й навсякъде, където той докосна.Тя се възбуждаше.Той стисна гърдите й, щипайки зърната й.Вече бяха изправени и твърди, сочеха и се напрягаха, за да излязат по-далеч.Той отиде до стената и дръпна каишка.После грабна боа от пера.Тя не го беше забелязала, когато оглеждаше стаята.Тя забеляза, че всичко е черно.Той уви боа от пера около тялото й.Чувстваше се топло, привлекателно, почти успокояващо на голото й тяло.— Някои неща са за удоволствие.Той каза, докато тегли боа.Това я гъделичкаше, тя се опитваше да не се смее, не беше сигурна дали й е позволено или не.Той беше съсредоточен и тя искаше да е сигурна как ще реагира, ако го направи.Тя не искаше да го разстрои.Той уви кожената каишка около тялото й, противоположно на боата.Усещаше се студено и грубо.Миришеше на седло.— Нещо са за болка.Той дръпна бързо кожената каишка.Нарани я, докато се измъкваше от тялото й.Усещаше се грубо и сурово.То дърпаше и драскаше кожата й.Това й причини известна болка.Тя издаде тих стон."Какво ще получите, удоволствие или болка, зависи от това, което правите. Ако се подчинявате, ще получите удоволствие свържете стаи.
Сега ще го подобрим.“Изражението му все още беше просто, делово, роботизирано.Въпреки че смяташе, че би искала да бъде напляскана, тя искаше това да бъде направено според нейните условия и нейни условия.Това нямаше да се случи днес.Всичко беше според неговите условия, неговия дневен ред.Колкото повече мислеше за това, толкова повече се възбуждаше.След това постави щипка за пране на лявата й гърда.Той изчака около 30 секунди и след това постави още един на дясната й гърда.Той изчака още 30 секунди и повтори процеса, наляво и след това надясно.Правеше това, докато на всяка гърда имаше пет щипки за пране.Болката беше възбуждаща.Освен това беше повече, отколкото тя можеше да се справи.„Оранжев. Трябва да общуваш с мен по всяко време.
Тя не беше съвсем сигурна какво ще се случи.Чейс току-що й беше казал да носи удобни дрехи и джапанки.Не й се налагаше да облича нещо луксозно или ново.Докато не беше плъх или имаше дупки, тя беше добре.Тя беше малко разстроена от тона му.Не й харесваше начина, по който той говореше с нея.Не беше неуважителен или груб.Беше обаче малко взискателно.Изреченията му бяха кратки и точни.Не обичайният му шеговито, весел тон, който беше чувал от първия ден и обикна и очакваше с нетърпение всеки път, когато разговаряха.Тя се плъзга по чифт клин и тениска с голям размер от място, което беше посетила, когато отиде на Оук Айлънд с приятели.Това беше любимият й цвят.Беше по-скоро защитно одеяло, отколкото риза.Тя вдигна косата си на клипс.Все още беше малко мокро от душа.Тя се плъзга по чифт джапанки, които бяха до вратата.Цялото нещо все още й се струваше странно, когато заключи вратата и тръгна към джипа си.Тя погледна телефона си, за да получи отново адреса, който й беше изпратил.Не беше позната.Това също я изнерви.Тя пое дълбоко дъх и го остави бавно, докато пускаше джипа и извади. Много добре My Lil Red Headed Girl.
Изборът е ваш.