добре, трябва да поговорим. това... Този задник ме преследва, откакто го спрях да се чувства в гардероба."Мелвин кимна и отговори: „Да, имам такъв шеф“."Вие?"Таша се засмя и притисна ръка към гърдите си, а другата все още държеше дървената дръжка на мопа си.„Предполагам, че мога да видя човек като теб да бъде сексуално тормозен.

Знаеш по-добре от това да се забъркаш отново с такива като нея, нали? пред теб — каза тя с мек глас, обви ръце около кръста му и го придърпа към себе си.„Абигейл и аз приключихме, Оливия. Мисълта му беше разбита от Canon in D на Пачелбел, избраното звънене на мобилния телефон на Мелвин.Той бръкна в джоба на якето си и вдигна телефона до ухото си, като го намачка, преди песента да успее да прозвучи докрай.„Мелвин, Ричи е. Не видях знака“, каза Мелвин, сочейки с пръст очевидния жълт знак, предупреждаващ всички с удебелените букви : ВНИМАНИЕ МОКР ПОД.Честно казано, Мелвин знаеше, че знакът е трудно да се пропусне.„В ума ми се случваше много неща и просто го пропуснах.“— Добре — обърна се мъжът към жената."Таша, слизаш с предупреждение. ГРУБО!"Таша изсумтя и се блъсна в него, когато поредната вълна от екстаз нахлу през тях.Тя се изправи достатъчно, за да позволи на Мелвин да хване люлеещите се гърди с махало, докато напомпваше члена си в нейната кисела влага.Нейните цици бяха толкова огромни, че Мелвин трудно можеше да намери прилична покупка върху тях с ръцете си.Дупето й го удари с потно пляскане.Фактът, че Таша чука напълно непознат в килера за почистване, я удари и я доведе до ръба на нейната похот.Страстта на Таша беше преодоляна от надигаща се вълна от долната част на тялото й и тя беше покрита с изтръпващи тръпки.Тя потисна вик, когато се натъкна на пулсиращия инструмент на Мелвин.Междувременно главата на Мелвин се завъртя и той усети как мускулите му се свиват, преди да изхвърли плътния си товар отстрани на хладния крак на Таша.Те се разделиха и им отне известно време, за да си поемат дъх.След миг те бавно и тихо започнаха да подреждат дрехите си, без да говорят.Накрая Таша наруши мълчанието.„Е, това беше интересно“, каза тя със затаен смях и Мелвин се засмя с нея.Оправяйки вратовръзката си, Мелвин не видя Бриджит Бризуел, когато влезе в асансьора, докато тя не го потупа по рамото.Той вдигна поглед, видя я и се усмихна ярко.Тя не изглеждаше доволна."Тъкмо влизаш в асансьора? Къде беше?"— каза Бриджит и очите й се присвиха до тънки цепки.Тя го погледна намръщено.„Срещнах едно момиче и я опознах в килера за доставки“, каза Мелвин с намигване.Знаеше, че Бриджит от всички хора ще оцени мръсните му приключения, тъй като беше изиграла роля в повече от едно от тях.Бриджит се обърна от едната страна на другата, сякаш потвърждаваше, че те са единствените в асансьора, и хвана ръката на Мелвин с здрава хватка, като го придърпа към себе си.„Сега правиш секс със случайни жени, само защото МОЖЕШ?“— каза Бриджит с отвращение.Очите на Мелвин се разшириха от изненада;той смяташе, че Бриджит би го похвалила за промяната, настъпила в сексуалната му природа през последните два дни.Не беше ли Мелвин този, който я освободи от стегнатата адвокатска кучка, каквато беше преди по-малко от седмица?„Мелвин, спомни си какво каза вещицата за стъпването на пръстите на грешните хора.
Тя ми е съквартирантка този семестър...“ Тя преглътна.„Напих се на това едно парти и тя ми изяде путка под кухненската маса. Това беше най-горещото нещо, което съм правила.

Ще се видим тогава“, отвърна Мелвин.„Нямам търпение“, каза Кортни и й се прииска Мелвин да може да види размера на усмивката й.Мелвин затвори мобилния си телефон и го прибра в джоба на якето си.Обзе го чувство на непреодолимо облекчение и лицето му леко се зачерви от топъл блясък.Той въздъхна.Тази вечер все още имаше среща с Кортни;тя нямаше да го изправи.Поне още не.— И така, как мина?— попита вещицата Морган и тънка усмивка сви устните й.Мелвин не разбираше защо му задава въпроси, когато тя вероятно знаеше отговора;тя просто обичаше да го дразни.Нима всички свръхестествени същества бяха толкова скромни и банални?Не че Мелвин имаше против;беше по-добре, отколкото тя да бъде някакво кикащо, зло чудовище като Злата вещица от Запада или нещо подобно."Добре. Тя беше тук днес и.. сайт за запознанства на милионери южна африка. Хубаво е да знам, че не са само бедни, безпомощни момичета като мен.“Тя намигна и се обърна към кофата, за да я постави обратно на колелата.— Трябва да почистя тази каша.— Ето, позволете ми да ви помогна — предложи Мелвин и Таша му позволи да хване мопа и кофата и да ги бутне обратно към килера.Мелвин все още се чувстваше зле от неприятностите, които й причини и искаше да й помогне с каквото може.Все пак знаеше, че Ричи го чака;той си погледна часовника.Той си помисли, че има време да убие.Той изчака, докато Таша издърпа ключовете, прикрепени към работния й колан, и подреди за правилния.Тъмен кичур коса избяга изпод шапката й и се плъзна по врата й, къдрава и дълга.Мелвин го намираше за много прилично и се чудеше какво прави тук, застанал пред вратата на шкаф за доставки с красива жена.Предполагаше, че мотивите му не са съвсем невинни.Таша улови погледа му и прибра косата под шапката.„Доста ново тук, съжалявам. всъщност, племенницата на бившата ми съпруга... Просто... Ще бъда фотограф“, каза Таша разсеяно, а очите й пърхаха от кофата за пълнене към Мелвин.„Хей, моя племенница...
Кога ще се научиш да слушаш?тя каза.„Може би когато спреш да чувстваш нуждата да си толкова мистериозен през цялото време и просто говориш направо с нас. Това не е нещо, за което трябва да се тревожиш“, отвърна Мелвин, усещайки как ръцете на Оливия разкопчават колана му и се вмъкват в панталоните му.Членът му се втвърди, веднъж докоснат от хладните й пръсти.— Това обичам да чувам — изгука тя.Тя се плъзна на колене и погледна Мелвин с желаещи зелени очи.Ръцете й започнаха да дърпат панталоните му и Мелвин не направи движение, за да я спре.Подмладителят беше направил сексуалното му желание ненаситен и все още не беше превключил на най-висока скорост.Той преглътна и гърлото му пресъхна."Знаеш ли какво още обичам да чувам, моето малко шибано зайче?"— попита Оливия, като извади схванатия член на Мелвин и облиза долната му страна като малко момиченце с ескалка.Мелвин потръпна от удоволствие.Тя почука устни.. Мисля, че просто го правиш, защото мислиш, че така те прави по-секси."Мелвин повдигна вежди.Двете жени изглеждаха в много по-приятелски отношения, след като той беше взел подмладителя на Морган и припадна за няколко мига;преди това Бриджит се отнасяше към Морган със смесица от недоверие и презрение, само защото се чувстваше толкова защитена от Мелвин.В крайна сметка Бриджит беше негов адвокат.— Е, това ме прави по-секси, не мислиш ли?— каза закачливо Морган.Бриджит се поколеба, прокара ръка през черната коса на Морган и каза: „Може би“.Мелвин преглътна.Нещо определено се случваше между двамата.Колко време наистина беше навън?Усещаше се само за няколко секунди, но...

Просто трябва да платя сметките“, каза тя и кимна към ключовете.Тя се усмихна, когато намери правилния и го заби във вратата.— Е, ако не си чистачка, каква си?— попита Мелвин, когато тя извади мопа от ръцете му, постави го в ъгъла и бутна кофата под течащ кран.Тя завъртя крана и започна да пълни отново жълтата кофа с прясна вода.Тя наля малко почистващ разтвор.„Студентка. Ти правиш... тя иска да направи същото. Не обърнах внимание и просто минах през района, който тази млада жена почистваше. Ще се срещнем в офиса ти. Тя дори имаше изтичайте с Crabapple — прозвуча гласът на Ричи Голдинг в ухото на Мелвин.Веждите на Мелвин се свиха и той усети отвратително извиване в стомаха.Точно когато нещата се оправиха, Аби трябваше да се появи с хирургически увеличените си гърди и да съсипе всичко.Умът му препускаше, докато вървеше през фоайето на сградата си към асансьорите, Мелвин не видя жената да мие, мокрия под, нито кофата със сапунена вода, докато не се изгуби, плъзна около метър и го събори , пенестото му сиво съдържание пръска по пода.Чистачката, млада жена с по-голямата част от косата си, прибрана под кафява бейзболна шапка с надпис „Читарка“, изписана отгоре, му хвърли поглед на неприкрито презрение.Бриджит го беше оставила пред сградата и тръгна да паркира в запазеното си място в гаража и Мелвин се зарадваше, че тя не беше тук, за да го види да се плъзга около плочката като един от Тримата прислужници.Беше паднал рязко на колене и се мъчеше да стане, мърморейки бързи извинения.„Не видя ли табелата? Мокър под, приятелю“, каза тя, държейки заплашително мопа в ръцете си.— Какво става тук?— изрева нисък, напрегнат глас, приближаващ се през фоайето.Мелвин възвърна равновесието си и видя слаб, белокос мъж с мустаци на Хитлер, който идва към тях като молец, привлечен от пламъка.Мъжът носеше същата кафява униформа, която носеше чистачката, и изглеждаше готов да счупи някои черепи.Мелвин си представи как ядосаният, мустакат мъж разкъсва сърцето на униформеното момиче и го изяжда сурово пред очите й.Не е приятна мисъл.„О, мамка му. Оставих съобщение на бюрото ти, но аз го изхвърлих. трябва да внимаваш, като си играеш с емоциите на хората. Не мислиш ли, че трябва да внимаваш малко с кого спиш?“Бриджит прошепна грубо и веждите й се вдигнаха загрижено.Мелвин облиза устните й и се зачуди защо изведнъж е толкова притеснена за вида на жените, които той изкоска.Дали вещицата беше казала нещо, или Бриджит беше просто... Това е всичко", промърмори Таша, когато Мелвин започна да изпомпва члена си в нея, забивайки дълбоко и силно.Тя изви гръб, блъскайки се в него, а Мелвин удряше по котенцето й, а потта започна да се стича по лицето му.Той премигна, когато солено мънисто заплашваше да падне мигла и да влезе в окото му.Ръцете му потънаха в меката плът на бедрата й и той стисна очи.Да контролираш беше различно чувство за него, някак мощно и авторитетно;можеше да прави с нея каквото си иска.Все пак можеше да каже, че тя иска да е грубо и мръсно, така че щеше да й позволи това удовлетворение.Но най-вече само защото искаше да е грубо и мръсно.— Харесва ли ти трудно, скъпа?— каза Мелвин между вдишванията.Таша сложи ръце на стените и се смила обратно в таза на Мелвин, като го отведе още по-дълбоко във влажните стени на вагината си.Мелвин стисна зъби и вълни от удоволствие го заляха и накараха краката му да се поклащат."Любов... Всичко е моя вина. Може би я познаваш“, каза Мелвин с леко треперещ глас.В килера нямаше много място за маневриране и дупето на Таша продължаваше да се блъска в Мелвин.Той предположи, че това е непреднамерено, че тя не се опитва да го възбуди, но това се случва и сега Мелвин искаше да направи нещо по въпроса.Тя беше млада, привлекателна жена и той дълго време си беше мечтал да чука чистачка в килера.Единственият проблем беше, че Мелвин все още не е бил агресор в която и да е от сексуалните си дейности.Той преглътна.Трябваше да разбере дали подмладителят на Морган наистина работи, нали?И той имаше вълшебния любовен сок на своя страна."Как се казва тя?"— попита Таша и Мелвин вече беше сигурен, че тя нарочно му натиска задника.Мелвин бръкна зад него, намери вратата на килера и я затвори.Като чу щракането на ключалката, Таша изви крана и се обърна.„Тина Суифт. Моят началник“, каза чистачката с мрачно изражение на лицето.Мелвин долови изражението на ужас на лицето на жената и разбра, че не иска тя да бъде държана отговорна за глупостта си."Ти непохватна кучко! Ранена ли си, сър?"— каза началникът с яростно изръмжаване към жената и престорена загриженост, насочена към Мелвин.Няма съмнение, че мъжът е искал Мелвин да обвини чистачката в некомпетентност или небрежност или нещо подобно, за да има извинение да я уволни.Мелвин се чудеше какво има мъжът срещу нея.Тя беше привлекателна жена, с абаносовата й кожа като гладък шоколад, интелигентни тъмнокафяви очи и младежко лице със зашеметяващо изваяни черти.Не е типичната чистачка.„Не, не. "Ревнува?"— каза Мелвин.Устата на Бриджит зяпна в отговор.Тя заекна и осъзна, че Мелвин е отчасти прав.Тя беше ревнива по някакъв начин, притеснена, че няма да бъде избраната от Мелвин, когато той трябваше да направи своя избор.Последното нещо, от което се нуждаеше, беше повече конкуренция, но не това беше причината да изрази безпокойството си.Тя знаеше, че Мелвин пътува по опасен път, като има шепи жени, отчаяни да усетят докосването му, и се борят помежду си, за да бъдат избраните от него.„Не, не ревнуваш.

Все още сме", каза той.Морган кимна и бутна дългата си тъмна опашка през рамо.— И аз ти казах толкова много. връзка, от която те няма да искат лесно да се откажат“, каза тя.Мелвин кимна.Знаеше това и не му харесваше мисълта просто да се възползва от жените, защото можеше.Това беше нещото, което той мразеше в бившата си съпруга, използвайки нейната сексуалност за собствено лично удовлетворение, без да се грижи за някой друг.Това ли беше направил току-що с жената долу?Всички други жени бяха тези, които поне инициираха сексуален контакт и Мелвин можеше да живее с това.Но сега?Трябваше да мисли за Кортни, единствената жена, която все още може да иска да започне връзка.И той също се интересуваше от Бриджит и също не искаше да я нарани.„Няма причина да изпитваш ревност“, каза Мелвин, наведе се и я целуна деликатно по устните.Вече усещаше как членът му се втвърдява в панталоните му;очевидно Подмладителят на вещицата беше по-мощен, отколкото очакваше.Бриджит го целуна с меките си и сладки устни, ръцете й се плъзнаха под якето на Мелвин и се потъркаха в гърдите му.Асансьорът се заклати, заклати и вратите се отвориха.Мелвин и Бриджит бързо се разделиха, преди да могат да бъдат забелязани да се грабват един друг като възбудени гимназисти.— Вашият етаж — каза Бриджит с усмивка и го бутна през вратите.Оливия Крабапъл изчака Мелвин в кабинета му.Тя седна на предната част на бюрото му с дълга карирана пола, висяща под коленете й, и в ръцете си отвори едно от портфейлите на Мелвин.Тя го погледна, когато той влезе, и му се усмихна мило.Мелвин преглътна.Тя не беше същата жена отпреди два дни, когато крадеше работата му и претендираше за своята.Сега тя беше станала почти поносима шефка, вярвате или не.Оливия постави портфолиото на Мелвин на бюрото му обратно, където го намери."Мелвин, къде беше? Добре ли си?"— попита тя, плъзгайки се от бюрото и пристъпвайки към него.Тя протегна едната ръка и стисна горната част на ръката му с една ръка, а по привлекателното й лице се изписа загриженост.Нейната подстригана, изрусена руса коса блестеше в светлините, а зелените й очи блестяха.„Да, почувствах се малко зле след обяда, но вече съм добре“, каза Мелвин, неспособен да избяга от блуждаещите й ръце.Тя обикаляше около него и блокираше всеки бърз изход през вратата на офиса му.„Бившата ти съпруга беше тук и те търсеше.
Но следващия път постави табелата, където ВСЕКИ може да я види."Гласът му имаше саркастична нотка, внимавайте да не звучи твърде снизходително към Мелвин, но Мелвин долови полъх от горчивината на мъжа като кучешки лайна на цветен пролетен бриз.Мъжът се завъртя на петите си и се втурна, за да изпълзи обратно в каквато и влажна яма на ада да дойде.Мелвин познаваше добре типа;той е работил за един от тях.Таша въздъхна, избърса ръкава си в челото си и каза: "Благодаря, човече. Съжалявам, че прекъсвам каквото и да става с онази мадама от Бризуел, но бившата ти е на лов. Телефонът иззвъня в ръката на Къртни и за част от секундата я изплаши направо.Беше толкова неочаквано, че когато тя вдигна телефона, за да потвърди срещата си тази вечер, той щеше да оживее с пронизителен вик в пръстите й, че почти изпусна слушалката с писък.Вместо това тя се овладя и отговори, като тънкият й пръст натисна бутона за говорене.„Здравей, Кортни? Мелвин е“, каза гласът от другата линия.„Какво съвпадение! Тъкмо щях да ти се обадя“, каза тя с усмивка.Винаги й е било смешно как работят подобни неща.Тя завъртя телефонния кабел между пръстите си;Къртни не беше преминала на безжична, защото не беше сигурна какво ще прави с ръцете си, ако нямаше с какво да си играе по време на разговори.Това беше един от нейните малки тикове.„Просто исках да се уверя, че все още сме на работа за тази вечер“, каза Мелвин, а гласът му беше скрит от щракането, пукането, пукането на статика;тя предположи, че той трябва да е в килията си.Лешниковите очи на Кортни се преместиха към окачено огледало на едната стена и тя бързо се огледа.Имаше още работа, но смяташе, че ще е готова.Единственият х-фактор би бил нервността, която държеше стомаха й на възли.— Да, разбира се. получавам... Втората ми година е.