Няма значение. Имам нужда от малко топлина през нощта. Виж, всъщност нямам много време за разговори...” извини се Юлия."Знам, съжалявам! Но кога ще пуснеш нов диск? Наистина ли се влюбвате с Лена? Какво става с Иван?"— попита отново бълбукащият вентилатор.„Ем... Изглеждаш уморен обаче, опитай се да поспиш."— отвърна Лена, като погали сладко лицето на приятелката си, възхищавайки се на удивителната красота на приятелката си."Липсваше ми. не знам за диска... Но моля, просто остани тук?"Ансли вдигна поглед към по-голямото момиче и Юлия можеше да се закълне, че вижда копнежа да остане в очите на момичето, заедно с чувството, че се бори да си тръгне, от чиста болка.Ансли обичаше да бъде най-добрата, тя винаги е искала да бъде най-добрата и просто ставаше по-зле, когато ставаше дума за любимата й тема – Юлия Волкова.Юлия се приближи до нея и обви ръце около по-младото момиче, преди да започне нежно да целува врата на красавицата.Ансли се наведе към Юлия и завъртя глава назад.Юлия леко зацапа зъбите си точно под ухото на Ансли, тя знаеше, че това е място, което кара по-младото момиче да върви по-бързо.Ансли изпусна закачлив смях.— Мислех, че вече не си в настроение?— попита тя усмихнато.— Знам, но няма нищо лошо в дразненето.Юлия се ухили, като нежно засмука врата на Ансли.„Не можеш да дразниш, скъпа, твърде много ти харесва да вървиш докрай.Ангелското момиче отговори.„Наистина, много съм уморена адски, миличка...“ Юлия въздъхна, прегръщайки силно момичето.Тя заведе любовника си до леглото и скочи на него игриво, докато Юлия се усмихваше и пълзеше зад нея.Тя сложи чаршафите и завивката върху тях и се притисна по-близо до тялото на Ансли, усещайки топлината, излъчвана от тялото на красавицата.Не отне много време, докато усети, че потъва в спокоен сън.Беше минало полунощ, когато Лена Катина отвори вратата на скъпия хотелски апартамент.Тя хвърли обувките и сакото си в най-близкия ъгъл и се отправи към спалнята.Тя не успя да потисне усмивката си, когато видя Юлия и Ансли в леглото, в някаква смешна поза, завивката покриваше някои части от телата им, оставяйки други разкрити.Лена бързо съблече дънките си и винтидж тениската си и се шмугна в леглото до Юлия.Хареса й как кожата на сладура се усеща срещу нейната.Просто й харесваше да лежи до Юлия.Ако лежаха лице в лице, тя понякога целуваше сухите устни на Юлия, тъй като момичето вече спеше.Ако трябваше да погледне гърба си, тя често прокарваше с индекса си татуировките на Юлия на гърба й, като и двете означаваха „Дълбока любов“.Червенокосата се усмихна и се сгуши малко по-близо до тялото на любимия си, което накара чернокосата красавица да се събуди.— Лена, добре ли си?Тя промърмори сънливо, посягайки към тялото на момичето."Добре съм. Просто трябва да тръгвам сега.“Юлия се опита да се измъкне."Разбира се. Оу.. трябва ли да опитам отново да се срещам. — Ансли се ухили дяволито, прокарвайки език по устните си.Тя изпълзя до лицето на Юлия и засмука устните й, докато Юлия остави главата й да падне обратно във възглавницата, движейки се от една страна на друга и изричаше мълчаливи думи.Ансли легна върху нея и притисна главата на Юлия в дребните си ръце, като я повдигна към нея.Юлия беше объркана от погледа на Ансли;изглеждаше куха, но пълна с любов.Тя обаче не мисли за това твърде дълго и отвори уста, предоставяйки достъп до опитния език на Ансли, който сега масажираше нейния собствен.За втори път през този ден Юлия усети как нейната играчка на момиченце се спуска върху нея, сега най-накрая й даде това, за което е копнеела ден и нощ.Изведнъж тя чу телефонът да звъни отново.Юлия бързо успя да разхлаби връзките си и протегна ръка, за да грабне телефона.Тя се обърна на една страна и постави телефона до ухото си."О, Боже! Това е Юлия Волкова! Някой току-що ми каза, че ти се е обадила и аз не повярвах и сега... Бавна убиваща болка, която никога нямаше да изчезне.На следващата сутрин Ансли първа се събуди.Тя погледна Юлия, искайки да се усмихне, но усмивката изчезна бързо, когато я видя да прегръща червенокосата силно в съня си, усмивка, украсяваща лицата им.Тя знаеше, че Юлия никога няма да я желае за нещо повече от секс.Просто това беше болезненият начин.Ансли облече бяла копринена кукла и излезе от спалнята.Вместо това тя отиде до хола и легна на дивана, в който сама се разплака да спи.Не след дълго будилникът иззвъня в спалнята на момичетата.Юлия покри главата си с възглавницата си, когато Лена рязко се събуди и изключи бръмченето.Тя примигна един път и скочи от леглото, облечейки дрехите си.— Хайде, Юл, време е да се събудиш.Тя проговори, хвърляйки дрехи на приятелката си.— Твърде рано е за шибана пресконференция.— оплака се Юлия, удряйки възглавницата си с изящния си юмрук.В края на краищата тя седна и се изпъна.Изведнъж тя се огледа, объркана и се намръщи дълбоко, гледайки приятелката си.— Не знам. Плюс това беше факт: тя беше адски разглезена.„Готино, ъъъ... Точно там!"— нареди Лена, достигайки оргазъм.„Ооо...“ тя издаде тихо, когато оргазмът й утихна.И двете момичета отново си поеха дъх, все още се движеха малко едно срещу друго.Юлия облиза пръстите си и страстно целуна любовника си.„Уау...“ прошепна Юлия, а усмивката украси изумителното й лице."Ти си такава шибана, невнимателна, егоистична кучка!"— извика някой.Юлия и Лена, все още преплетени една с друга, едновременно обърнаха глави и погледнаха шокирани от това, което видяха.На вратата, напълно подгизнала от дъжда навън, сега в ярост, стоеше Ансли..
Обичам те! Страхотен си! Продължавай да правиш музика!"Юлия затвори телефона и се загледа в любовника си, който окаля носа си и изсумтя, очевидно раздразнен.„Виж, Анс, наистина съжалявам. Тя имаше черно-кафява коса и тихо-сини очи, образът в сравнение с този на ангел.Изражението на лицето на Ансли в момента далеч не беше ангелско, но... Хахаха, не мога да не си представя, че двамата лежите тук и вдигате телефона.“Лена се ухили.— Остани тук с мен за тази вечер... Трябва да говориш с нея.“— каза тя на Юлия."Как да говоря с човек в безсъзнание?"— попита Юлия, объркана."Просто опитай."Лена се усмихна, целувайки нежно устните на Юлия, преди да си тръгне.Знаеше, че трябва да даде на Юлия и Ансли малко уединение в момента, макар че това я нараняваше адски.Тя все още обичаше Юлия и знаеше, че усещането е обратното, но нещата никога нямаше да станат това, което бяха.Просто беше твърде опетнено.Щом Лена затвори вратата, Юлия вече не сдържаше емоциите си.Сълзи напълниха очите й и се търкулнаха по бузите й, докато тя гледаше „безсъзнанието“ пред себе си.Усещаше вкуса на солта в сълзите си, когато стигнаха до ъгъла на устата й.Юлия се легна възможно най-близо до тялото на по-младата си приятелка и вдишваше уханието на тялото й, докато докосваше всеки квадратен милиметър от ангелското лице на красавицата.Изведнъж тя усети как пръстите на Ансли я галят, докато очите й бавно се отваряха.— Буден ли си?Юлия полу-попита, полу-каза.Ансли само я погледна.Юлия се опита да прочете мислите на момичето, но видя само смесица от радост, болка и омраза, което още повече я обърка.Тя седна, за да погледне по-добре.Ансли протегна ръце към лицето на Юлия, хвана го между ръцете си и го насочи към устата си, където след това целуна Юлия жадно.Устните й нежно дърпаха устните на Юлия, вкусвайки нейната сладка топлина, нейния перфектен аромат.Усети, че Юлия започна да се отдръпва, затова придърпа Юлия още по-близо и я целуна по-силно от всякога.Тя изстена и нави пръстите си в черните кичури на Юлия, докато усещаше как гарвановокосата красавица гали кръста й.Тя се намеси върху Юлия и започна да оставя следа от целувки по гърлото на момичето, като спря, за да стене нежно в ухото й.Юлия започна да се измъква от дрехите си, докато Ансли правеше магията си.Ансли бутна гърба на Юлия на леглото и облиза пъпа й.Тя вдигна от пода белия копринен шал, който принадлежеше на Юлия."Какво правиш?"Юлия въздъхна с дрезгав тон."Вярваш ли ми?"Ансли прошепна съблазнително в ухото на Юлия, докато връзваше ръцете на Юлия зад гърба й.Гарвановокосото момиче изстена, силно възбудено от тона на тези думи.Харесваше й, когато Ансли й говореше така.Ансли бутна Юлия на леглото и я облиза.Започна с гърдите на Юлия, които тя пресяка, и смуче зърната си, докато се изправят, щипейки този, който не смучеше дразнещо.След като установи, че го е направила достатъчно, тя облиза още, като за момент дразни пъпа на Юлия, докато почти полудее. Освен това имаш Лена, за да те чука, така че защо имаш нужда от мен? Може да ти се обадя утре."— каза хладно Ансли, преди да излезе от стаята.Юлия се отпусна до стената веднага щом Ансли затръшна вратата на хотелската стая зад себе си.Защо Ансли направи това?Знаеше, че ревнува и трябваше да бъде в центъра на вниманието през цялото време, но защо тогава каза тези нараняващи неща?Малко по-късно, след като Ансли напусна, Лена отново влезе в стаята.Тя видя приятелката си да седи до стената, скръстила ръце около коленете си.Тя се приближи и се наведе, виждайки сълзите по лицето на дребничкото момиче.Тя ги избърса и я погледна искрено.Не беше казана нито дума, докато тя вдигна по-малкото момиченце на крака и я поведе към спалнята, където тя я положи и сложи някакво покривало върху нея."Какво стана?"— попита Лена, знаейки, че има нещо общо с Ансли.— Ansleigh. [Моля, имайте предвид, че тази история е напълно измислена, въпреки че може да има някои елементи, които са верни.Ако искате да четете „чист секс“, по-добре не четете тази история, защото всъщност има и някаква история.] Юлия Волкова изстена и се вкопчи по-здраво за сатенените чаршафи на леглото в хотелската стая.Тялото й се чувстваше като в огън – горещ, страстен огън.Тя изви гръб елегантно, като усети как вървят нагоре и надолу по гръбнака й.Тя разпери крака си още малко и оплете ръце в косата на момичето, което й доставяше тези удоволствия и ѝ се случваше това.Усети как езикът на момичето се забива по-дълбоко в нежното й тяло.Това изпрати нова ярост от блъскане нагоре и надолу по гръбнака й, което я накара да изкрещи наполовина, когато усети, че се стегна.Беше близо до края и можеше да го усети;всичко стана по-остро.Мускулите й се свиха и тънък слой пот покри тялото й.Изведнъж телефонът иззвъня.Юлия не можа да се сдържи, но челюстта й на практика падна на пода.Тя заяви, че „няма телефонни обаждания“.Тя погледна яростно механизма за звънене, макар че погледът й не съвпадаше с този на другото момиче.Неохотно тя вдигна телефона.„О, Боже! Това Юлия Волкова ли е? Като Юлия Волкова? Наистина ли говоря с Юлия Волкова? По дяволите! О, Боже, обичам те! Ти си най-добрият! Като... Тя легна до теб, когато се промъкнах тази вечер.— отговори Лена.И двете момичета се облякоха малко по-бързо този път и забързаха във всекидневната, където Лена я откри, лежаща свита на дивана, изсъхнали сълзи, оставящи следи по бузите й.Лена погледна отчаяно Юлия, когато по-младото момиче вдигна рамене.Лена поклати глава и хвана ръката на Юлия, напусна апартамента и се отправи към пресконференцията им.Имаха достатъчно време да се тревожат за Ансли по-късно.Едва пет минути по-късно Ансли се събуди, като забеляза, че е оставена сама – отново.Мразеше да бъде сама, болеше я и никога не се чувстваше щастлива.Тя реши да се изкъпе, затова влезе в спалнята и пусна топлата вода.Няколко минути по-късно тя плъзна красивото си тяло във ваната и погледна предмета, който беше взела със себе си.Бавно протегна ръка към бръснача, стисна го здраво и леко наряза ръката си с него.Кръвта изтече от разреза и се плъзна по ръката й, смесвайки се с водата.Ансли усети, че тялото й изтръпва и изведнъж й се приспи.„Глупави медийни шибани!“Юлия изпъшка, когато затръшна вратата.Лена въздъхна и хвана китките на любовника си, в опит да я успокои.Тя целуна нежно по-малкото момиче и плъзна ръце под ризата си.Те пълзяха нагоре, докато намериха гърдите на Юлия, които тя започна меко да меси.Получавайки одобрителни стенания от любовника си, тя я притисна към стената и се смила в нея, като продължаваше да целува и гали твърдите цици на Юлия.Чернокосото момиче изви бедрата си напред, забивайки се в тези на Лена, докато страстта нарастваше все повече и повече.Едва след няколко минути Юлия заби ноктите си в гърба на червенокосите, стенейки в устата на любимия си.Юлия се отдръпна, целуна отново колегата си от групата, поглади няколко кичура червена коса от лицето на момичетата и я пусна.„Трябва да пикая“.Тя обяви, намигайки нахално.„Да, наистина имах нужда да знам това, Юлия, сигурно го направих!“— отвърна саркастично Лена.Червенокосата се усмихна на начина на забележка на спътника си, когато чу Юлия да крещи с пълна сила.Лена изпусна веднага вещите си и нахлу в банята, където Юлия стоеше замръзнала, прикована към земята.Ансли току-що беше скочила от ваната и сега се стисна в Юлия, успокоявайки я.Тя обви ръце около гърба на Юлия и се опита да я успокои.Лена забеляза белега на ръката на Ансли и водата във ваната, все още кървава каша."Какво, по дяволите, къде правиш? Какво си мислеше, по дяволите? Мислиш ли изобщо?"— изкрещя Юлия, като разтърси грубо раменете на Ансли.Ансли не отговори.Тя знаеше, че е отвратила Юлия (и Лена), и сведе очи.Изведнъж усети, че коленете й се раздават и завъртя очи, потъвайки на пода.За щастие Юлия можеше да й попречи да удари пода.— Заведи я в спалнята.— нареди Лена, като грабна един плат и го намокри.Юлия положи Анслей върху покритото със сатен легло и легна до нея, държейки я до себе си.Лена влезе в стаята, попивайки лицето на Ансли.Скоро Ансли изстена леко и се размърда.Тя дойде в съзнание, но държеше очите си затворени.Лена знаеше какво означава това и реши да подиграва, без да иска да влошава нещата.„Виж, отивам за малко във фоайето, да говоря с Иван и прочие. Боже мой! Мога не вярвай на това!"Някой буквално изкрещя в телефона.Юлия видя, че партньорът й завъртя очи и я погледна още по-силно.Тя трябваше да бъде в центъра на цялото внимание, през цялото време.Това не притесняваше ни най-малко Юлия, всъщност тя намираше за доста сладко колко лесно по-младото момиче стана толкова ревниво.Лена, приятелката на Юлия от групата, също много хареса момичето.Момичето беше малко по-младо от двете поп певици.Лена беше на 21, Юлия на 20, а момичето Ансли беше на около 19. Не можеш да пренебрегнеш исканията на феновете си, в противен случай те ще те свалят. Ако се върне, може да се побърка и да се ядоса.— отвърна Лена."Така да бъде.
Е, за Иван... Знаеш как е Ансли. Обичам те."— прошепна Лена, като покълна бързо устните на Юлия.Лена се усмихна, когато приятелят й отново се унесе и точно в този момент Ансли изсумтя.Лена се ухили, като погледна момичето, което се приближаваше малко по-близо до Юлия, въпреки че спеше.Беше невероятно да видя колко много вдига поглед към Юлия, сякаш я боготвореше.Боли Лена да я види такава, защото в очите й тя прочете пълна безусловна любов, но с неутолим глад... Моля те, скъпа?"Юлия полупросеше, полухленчеше.Лена въздъхна и бързо съблече дрехите си, преди да се сгуши до любовника си.Усещаше топлината на Юлия, излъчвана от тялото й.Все още усмихната, Лена прегърна тялото на Юлия и я целуна дълбоко, вкусвайки Ansleigh на езика на Юлия, странно.Тя изстена, докато ръката на Юлия се задейства между бедрата й и след няколко мига плъзна пръст в куката й, като погали клитора леко с палец.Междувременно Юлия продължаваше да я целува сладко, докато тя прокарваше свободната си ръка по гърдите на Лена.Не скоро след това дъхът на Лена ставаше все по-тежък и Юлия знаеше, че е близо до точката на пречупване.Тя започна да се блъска в тялото на червенокосата като луда, накарайки по-високото момиче да скимти и стене още по-силно."Проклет боже! Точно там...
Няма нужда да продължаваме... Тя си отиде, защото някой се обади.Юлия заговори едва чуто.— Защото някой се обади? Или вие двамата бяхте заети?Лена се ухили.Малката усмивка на Юлия, която се появи на лицето й, накара червенокосата да избухне в смях.Тя разроши косата на спътника си и придърпа главата си към гърдите си.„Юл, тя ще се върне. Добре.
Не съм точно в настроението вече и виждам, че явно не си толкова добре...
Обичам те! Страхотен си! Продължавай да правиш музика!"Юлия затвори телефона и се загледа в любовника си, който окаля носа си и изсумтя, очевидно раздразнен.„Виж, Анс, наистина съжалявам. Тя имаше черно-кафява коса и тихо-сини очи, образът в сравнение с този на ангел.Изражението на лицето на Ансли в момента далеч не беше ангелско, но... Хахаха, не мога да не си представя, че двамата лежите тук и вдигате телефона.“Лена се ухили.— Остани тук с мен за тази вечер... Трябва да говориш с нея.“— каза тя на Юлия."Как да говоря с човек в безсъзнание?"— попита Юлия, объркана."Просто опитай."Лена се усмихна, целувайки нежно устните на Юлия, преди да си тръгне.Знаеше, че трябва да даде на Юлия и Ансли малко уединение в момента, макар че това я нараняваше адски.Тя все още обичаше Юлия и знаеше, че усещането е обратното, но нещата никога нямаше да станат това, което бяха.Просто беше твърде опетнено.Щом Лена затвори вратата, Юлия вече не сдържаше емоциите си.Сълзи напълниха очите й и се търкулнаха по бузите й, докато тя гледаше „безсъзнанието“ пред себе си.Усещаше вкуса на солта в сълзите си, когато стигнаха до ъгъла на устата й.Юлия се легна възможно най-близо до тялото на по-младата си приятелка и вдишваше уханието на тялото й, докато докосваше всеки квадратен милиметър от ангелското лице на красавицата.Изведнъж тя усети как пръстите на Ансли я галят, докато очите й бавно се отваряха.— Буден ли си?Юлия полу-попита, полу-каза.Ансли само я погледна.Юлия се опита да прочете мислите на момичето, но видя само смесица от радост, болка и омраза, което още повече я обърка.Тя седна, за да погледне по-добре.Ансли протегна ръце към лицето на Юлия, хвана го между ръцете си и го насочи към устата си, където след това целуна Юлия жадно.Устните й нежно дърпаха устните на Юлия, вкусвайки нейната сладка топлина, нейния перфектен аромат.Усети, че Юлия започна да се отдръпва, затова придърпа Юлия още по-близо и я целуна по-силно от всякога.Тя изстена и нави пръстите си в черните кичури на Юлия, докато усещаше как гарвановокосата красавица гали кръста й.Тя се намеси върху Юлия и започна да оставя следа от целувки по гърлото на момичето, като спря, за да стене нежно в ухото й.Юлия започна да се измъква от дрехите си, докато Ансли правеше магията си.Ансли бутна гърба на Юлия на леглото и облиза пъпа й.Тя вдигна от пода белия копринен шал, който принадлежеше на Юлия."Какво правиш?"Юлия въздъхна с дрезгав тон."Вярваш ли ми?"Ансли прошепна съблазнително в ухото на Юлия, докато връзваше ръцете на Юлия зад гърба й.Гарвановокосото момиче изстена, силно възбудено от тона на тези думи.Харесваше й, когато Ансли й говореше така.Ансли бутна Юлия на леглото и я облиза.Започна с гърдите на Юлия, които тя пресяка, и смуче зърната си, докато се изправят, щипейки този, който не смучеше дразнещо.След като установи, че го е направила достатъчно, тя облиза още, като за момент дразни пъпа на Юлия, докато почти полудее. Освен това имаш Лена, за да те чука, така че защо имаш нужда от мен? Може да ти се обадя утре."— каза хладно Ансли, преди да излезе от стаята.Юлия се отпусна до стената веднага щом Ансли затръшна вратата на хотелската стая зад себе си.Защо Ансли направи това?Знаеше, че ревнува и трябваше да бъде в центъра на вниманието през цялото време, но защо тогава каза тези нараняващи неща?Малко по-късно, след като Ансли напусна, Лена отново влезе в стаята.Тя видя приятелката си да седи до стената, скръстила ръце около коленете си.Тя се приближи и се наведе, виждайки сълзите по лицето на дребничкото момиче.Тя ги избърса и я погледна искрено.Не беше казана нито дума, докато тя вдигна по-малкото момиченце на крака и я поведе към спалнята, където тя я положи и сложи някакво покривало върху нея."Какво стана?"— попита Лена, знаейки, че има нещо общо с Ансли.— Ansleigh. [Моля, имайте предвид, че тази история е напълно измислена, въпреки че може да има някои елементи, които са верни.Ако искате да четете „чист секс“, по-добре не четете тази история, защото всъщност има и някаква история.] Юлия Волкова изстена и се вкопчи по-здраво за сатенените чаршафи на леглото в хотелската стая.Тялото й се чувстваше като в огън – горещ, страстен огън.Тя изви гръб елегантно, като усети как вървят нагоре и надолу по гръбнака й.Тя разпери крака си още малко и оплете ръце в косата на момичето, което й доставяше тези удоволствия и ѝ се случваше това.Усети как езикът на момичето се забива по-дълбоко в нежното й тяло.Това изпрати нова ярост от блъскане нагоре и надолу по гръбнака й, което я накара да изкрещи наполовина, когато усети, че се стегна.Беше близо до края и можеше да го усети;всичко стана по-остро.Мускулите й се свиха и тънък слой пот покри тялото й.Изведнъж телефонът иззвъня.Юлия не можа да се сдържи, но челюстта й на практика падна на пода.Тя заяви, че „няма телефонни обаждания“.Тя погледна яростно механизма за звънене, макар че погледът й не съвпадаше с този на другото момиче.Неохотно тя вдигна телефона.„О, Боже! Това Юлия Волкова ли е? Като Юлия Волкова? Наистина ли говоря с Юлия Волкова? По дяволите! О, Боже, обичам те! Ти си най-добрият! Като... Тя легна до теб, когато се промъкнах тази вечер.— отговори Лена.И двете момичета се облякоха малко по-бързо този път и забързаха във всекидневната, където Лена я откри, лежаща свита на дивана, изсъхнали сълзи, оставящи следи по бузите й.Лена погледна отчаяно Юлия, когато по-младото момиче вдигна рамене.Лена поклати глава и хвана ръката на Юлия, напусна апартамента и се отправи към пресконференцията им.Имаха достатъчно време да се тревожат за Ансли по-късно.Едва пет минути по-късно Ансли се събуди, като забеляза, че е оставена сама – отново.Мразеше да бъде сама, болеше я и никога не се чувстваше щастлива.Тя реши да се изкъпе, затова влезе в спалнята и пусна топлата вода.Няколко минути по-късно тя плъзна красивото си тяло във ваната и погледна предмета, който беше взела със себе си.Бавно протегна ръка към бръснача, стисна го здраво и леко наряза ръката си с него.Кръвта изтече от разреза и се плъзна по ръката й, смесвайки се с водата.Ансли усети, че тялото й изтръпва и изведнъж й се приспи.„Глупави медийни шибани!“Юлия изпъшка, когато затръшна вратата.Лена въздъхна и хвана китките на любовника си, в опит да я успокои.Тя целуна нежно по-малкото момиче и плъзна ръце под ризата си.Те пълзяха нагоре, докато намериха гърдите на Юлия, които тя започна меко да меси.Получавайки одобрителни стенания от любовника си, тя я притисна към стената и се смила в нея, като продължаваше да целува и гали твърдите цици на Юлия.Чернокосото момиче изви бедрата си напред, забивайки се в тези на Лена, докато страстта нарастваше все повече и повече.Едва след няколко минути Юлия заби ноктите си в гърба на червенокосите, стенейки в устата на любимия си.Юлия се отдръпна, целуна отново колегата си от групата, поглади няколко кичура червена коса от лицето на момичетата и я пусна.„Трябва да пикая“.Тя обяви, намигайки нахално.„Да, наистина имах нужда да знам това, Юлия, сигурно го направих!“— отвърна саркастично Лена.Червенокосата се усмихна на начина на забележка на спътника си, когато чу Юлия да крещи с пълна сила.Лена изпусна веднага вещите си и нахлу в банята, където Юлия стоеше замръзнала, прикована към земята.Ансли току-що беше скочила от ваната и сега се стисна в Юлия, успокоявайки я.Тя обви ръце около гърба на Юлия и се опита да я успокои.Лена забеляза белега на ръката на Ансли и водата във ваната, все още кървава каша."Какво, по дяволите, къде правиш? Какво си мислеше, по дяволите? Мислиш ли изобщо?"— изкрещя Юлия, като разтърси грубо раменете на Ансли.Ансли не отговори.Тя знаеше, че е отвратила Юлия (и Лена), и сведе очи.Изведнъж усети, че коленете й се раздават и завъртя очи, потъвайки на пода.За щастие Юлия можеше да й попречи да удари пода.— Заведи я в спалнята.— нареди Лена, като грабна един плат и го намокри.Юлия положи Анслей върху покритото със сатен легло и легна до нея, държейки я до себе си.Лена влезе в стаята, попивайки лицето на Ансли.Скоро Ансли изстена леко и се размърда.Тя дойде в съзнание, но държеше очите си затворени.Лена знаеше какво означава това и реши да подиграва, без да иска да влошава нещата.„Виж, отивам за малко във фоайето, да говоря с Иван и прочие. Боже мой! Мога не вярвай на това!"Някой буквално изкрещя в телефона.Юлия видя, че партньорът й завъртя очи и я погледна още по-силно.Тя трябваше да бъде в центъра на цялото внимание, през цялото време.Това не притесняваше ни най-малко Юлия, всъщност тя намираше за доста сладко колко лесно по-младото момиче стана толкова ревниво.Лена, приятелката на Юлия от групата, също много хареса момичето.Момичето беше малко по-младо от двете поп певици.Лена беше на 21, Юлия на 20, а момичето Ансли беше на около 19. Не можеш да пренебрегнеш исканията на феновете си, в противен случай те ще те свалят. Ако се върне, може да се побърка и да се ядоса.— отвърна Лена."Така да бъде.
Е, за Иван... Знаеш как е Ансли. Обичам те."— прошепна Лена, като покълна бързо устните на Юлия.Лена се усмихна, когато приятелят й отново се унесе и точно в този момент Ансли изсумтя.Лена се ухили, като погледна момичето, което се приближаваше малко по-близо до Юлия, въпреки че спеше.Беше невероятно да видя колко много вдига поглед към Юлия, сякаш я боготвореше.Боли Лена да я види такава, защото в очите й тя прочете пълна безусловна любов, но с неутолим глад... Моля те, скъпа?"Юлия полупросеше, полухленчеше.Лена въздъхна и бързо съблече дрехите си, преди да се сгуши до любовника си.Усещаше топлината на Юлия, излъчвана от тялото й.Все още усмихната, Лена прегърна тялото на Юлия и я целуна дълбоко, вкусвайки Ansleigh на езика на Юлия, странно.Тя изстена, докато ръката на Юлия се задейства между бедрата й и след няколко мига плъзна пръст в куката й, като погали клитора леко с палец.Междувременно Юлия продължаваше да я целува сладко, докато тя прокарваше свободната си ръка по гърдите на Лена.Не скоро след това дъхът на Лена ставаше все по-тежък и Юлия знаеше, че е близо до точката на пречупване.Тя започна да се блъска в тялото на червенокосата като луда, накарайки по-високото момиче да скимти и стене още по-силно."Проклет боже! Точно там...
Няма нужда да продължаваме... Тя си отиде, защото някой се обади.Юлия заговори едва чуто.— Защото някой се обади? Или вие двамата бяхте заети?Лена се ухили.Малката усмивка на Юлия, която се появи на лицето й, накара червенокосата да избухне в смях.Тя разроши косата на спътника си и придърпа главата си към гърдите си.„Юл, тя ще се върне. Добре.
Не съм точно в настроението вече и виждам, че явно не си толкова добре...