Имам план.“Тя тъжно погледна ризата си, след което бавно я разви онова сладко, тънко тяло.Обратно в лагера на наемниците, слабата светлина не й беше отдала справедливостта.Тук, когато слънцето грееше надолу, можех да видя, че е загоряла по начин, който не идва от слънцето.Изглеждаше намазана, като онези танцуващи момичета, които обикалят в пустинята Канхавар.(Ако платите допълнително, можете да ги гледате как се намазват с масло — най-добрите десет пръстена, които съм харчил.) „Веса“, каза Иктрия.— Моля те, спри да ме гледаш така.— Съжалявам — казах, намирайки се."Кълна се, че има причина за това. И минаха пет години! Справяте се добре, нали? "„След двадесет години в морето научаваш нещо или две“, каза Лали.„Като как някои хора никога не идват да ти подушат, освен ако не им трябва нещо.Тя ме усмихна разбиращо.„Е, ти си ме заклещила“, казах й аз.Показах знак обратно към Иктрия, който застана зад мен и изглеждаше неудобно като китоловец в пустинята.„С тази бедна малка красавица тръгваме на юг. но ти сложи край. Този път може да имаме друг играч в играта."Лали погледна Иктрия и ахна.Предполагам, че тя все пак беше от тип, който се задъхваше.Оставаше достатъчно време през деня и приливите бяха правилни, така че потеглихме малко преди залез слънце.Лали и аз се наведехме над борда на кораба и заедно наблюдавахме залеза.Беше виждала хиляди залези в открити води, но предполагам, че все още е виждала романтиката на това.Чистата, епична красота.„Можехме да живеем така“, каза тя тъжно.— Винаги си казвал, че морските богове са против теб, но аз никога не съм вярвал в това.И добра съпруга.Тя не го каза, но знаех, че иска.въздъхнах аз.Със златната светлина на лицето й и угасващия здрач върху лъскавата й червено-кестенява коса, с вятъра, който откъсваше къдриците й от царственото й лице, беше трудно да я откажа.Почти толкова трудно, колкото и за първи път.— Ние сме две въртящи се върхове, Лали — казах аз.„Когато имаш само един горнище, той се върти наоколо, като естествено.
Елате и се присъединете към мен в леглото и ще пием, докато се оженим!“Няколко подслушващи моряци се засмяха на това.Иктрия остана на мястото си, чувствайки се неканена, но аз я подканих.Лали може и да е забравила Иктрия засега, но щеше да я иска преди да изгрее слънцето.Дори и за неуловимата Веса Доблестната, капитан Лали беше твърде много в леглото, за да може да се справи някоя жена.Под палубите, в висящата мрежа от празни хамаци, екипажът ни даде уединение.За мое облекчение Лали не пи;Предполагам, че е помислила по-добре.Мога да кажа, че искаше да го използва, за да вцепени спомените, да се накара да забрави, че не може да ме задържи.Изиграх своята роля.Беше лесно, наистина;никога не можехме да бъдем съпруги, но в леглото бяхме кремък и стомана.Тя се качи отгоре.Не буквално, разбира се, като се има предвид, че още не сме лежали.Тя хвана жилетката ми, придърпа ме, целуна ме, сякаш всеки момент ще изчезна.Когато свърши, тя се задъхваше, стискайки страните ми по-здраво, отколкото трябваше.Оставих я да продължи.Реших, че ще теглим чертата да я оставя да ме дърпа косата или да ме върже — нещо, което непрекъснато си обещавах, че ще опитам някой ден.Но когато ме притисна до стената, аз й позволих.Когато тя ми развърза колана, аз й позволих.Когато тя пъхна ръцете си под ризата ми и усетих топлите й женски пръсти да влизат между корема и ризата ми, дъхът ми спря.Оставете го на Лали.Тя все още знаеше как да ме изкара от ума.Минаха само минути, преди тя да ме задържи в хамака си, стенейки, докато ръцете й ме работеха.Опитах се да я погледна в очите и тъкмо стигах до там, когато тя се качи с мен в хамака, обви крак около тялото ми и ме качи.Заради богинята на удоволствието, бях забравил какво е усещането!Тя изви бедрата си, задвижвайки чиста сладост в пола ми, направо нагоре по гръбнака ми.Тя познаваше тялото ми така, както можеше само една жена.Само любовник.Никога не съм имал шанс.Тя ме доведе до ръба и направо, до ръба и отново.Тя никога не се сдържа.Беше толкова безмилостна в леглото, колкото и в битка.Чух я да идва само веднъж.Тя притисна малко вино към устните ми.Сигурно си е помислила, че това ще ме задържи.Повдигнах се малко и тя се наведе и използва устата си.Тя ме целуна по устата — засега просто формалност — след това се спусна надолу и обработи зърната ми.корема ми.Моят клитор.Една последна вълна от удоволствие ме удари и бях победен.Чувствах се като купчина варени парцали.Отвсякъде течеше пот.Дори не можех да си спомня къде са дрехите ми.Най-накрая тя ме пусна и аз се качих на пода и се отпуснах на стената, за да кърмя прегрятото си путка.Капитан Лали не беше готов.Иктрия беше там в стаята с нас.Лали й беше завързала очите, но все пак Иктрия беше чувала всеки малък звук, който издадохме, и сега чу как Лали се приближава до нея.Тя стоеше скована, студена, уплашена и за минута се притесних, че Лали ще я втурне, преди да е готова.Но трябваше да познавам стария си любовник по-добре от това.Лали започна с шепот.Не чух какво и няколко подли мисли ме изпълниха наведнъж.Докато тя бавно повеждаше Иктрия обратно към хамака, исках да вдигна мълния и да хвърля между тях, да ги разделя.„За бога“, помислих си аз.Не очаквах да се чувствам толкова ревнив.Особено не след като Лали ми беше дала възхитителна форма за кралица.Но докато Лали блъскаше Иктрия с шепот, пръсти и нежни почти целувки, аз исках да бъда на мястото на Иктрия.. Още на онзи плаж на планината ти ми каза, че времето ще е последно и аз го запомних. Случайно имам малко магия в ръкава си."Потопих ръката си в торбичката, в буркан и тя излезе намазана с гъст, сапунен крем.Разтрих го на пръстите си, на дланите си и стъпих на Иктрия.Сложих пръсти върху сладките й малки зърна с маслинено-загар и нежно прокарах пръсти по тях.— Измъкнах този крем от опаковката на магьосник, докато се възползвах от възможността да освободя сто и петдесет пръстена.
Никой не може да бъде тук."„Без глупости. Ще трябва да положите много злато, за да променя мнението ми“.Тя се облегна назад и ме погледна с очакване.Тя мислеше, че се каня да хвърля кралския откуп точно в краката й.В по-добри времена тя щеше да е права, но аз нямах богатство за харчене.Имах тридесет медни пръстена и няколко стари дрънкулки.Време е за промяна на тактиката.Спуснах малко клепачите си, но не толкова, че да се разбере, че го правя, и нададох зноен глас.— Знаеш ли — казах аз, навеждайки се към нея, — мога да ти предложа много повече от парите.Лали не ахна — тя не беше от типа на задъхания, — но челюстта й се отвори широко.„Веса, но.. одобрен сайт за запознанства.
Мисля, че това е, което онези наемници използваха срещу теб.Тя не е сгрешила.Гърдите й започнаха да се издигат.Гърдите й се подуха като страхотни, пълни череши.Тя гледаше, ужасена, как преминават от нахални малки хълмове към дебели, вкусни куполи.Зърната й отново изглеждаха толкова малки и толкова сладки.Леко щипнах десния.И тази животворна течност блесна върху кожата й.Не й дадох време да ме спре.Нахвърлих се върху нея, облизах зърното й, за да го поддържам, после затворих устни и я засмуках.Усещах как топлите, сладки, мазни неща изпълват устата ми и след това се плъзгат в гърлото ми.Можех да я чуя как мякаше в знак на протест.Усещах тежкото й дишане.И сладка милост, това ме разгорещи.Млякото е добро, богато нещо.Не след дълго се наситя.Стомахът ми беше щастлив и останалата част от мен също.Тя ме погледна не толкова с предателство, колкото с изтощение.Тъжните й очи бяха широко отворени, устата й задъхваше.Надникнах очарователно в зъбите й през разтворените й устни.— Какво... Колко далече, докато отново сме в цивилизована територия?“„Момиче, ако не знаеш, тогава бихме могли да прекараме остатъка от живота си в разходка на юг.“"Три дни? Това не е добре."Настаних я в сянката на скалист перваз.— Трябва да измислим нещо.Тя насочи сърцераздирателното си „моля, помогнете ми“ лице право към мен и аз знаех, че не можем просто да се справим.Доколкото знаехме, можеше да мине една седмица, преди да стигнем до цивилизовани места.Погледнах в кесията на магьосника, която бях откраднал, и потърсих вдъхновение.Погледнах към нея.— Защо ме гледаш така?тя попита.„Чухте ме. Няма кораб на света, достатъчно голям за две жени като нас."Тя се намръщи, както винаги, когато бях прав.След това тя се усмихна насила.„Питието прави всичко възможно. е, на Иктрия нямаше нужда да се напомня за рисковете в това.Един кораб на дока ми изглеждаше познат и когато разбрах на кого принадлежи, изкрещях: „Платете мръсотия!“Хванах ръката на Иктрия.— Следвай примера ми, скъпа, и мога да ни измъкна оттук, здрави и богати.Когато попитах местната кръчмарка, тя ме посочи ковача и при ковача намерих когото търся, просто седях там и чаках нещо.Тя не се беше променила малко.Облечена в смесица от парцаливи наметала и части от броня, въоръжена с ятагана като моя и лък на ловец, тя изглеждаше така, сякаш боговете са я създали, като хвърлят заедно остатъците от други жени.Но боговете ме вземат, тя имаше този чар, онзи неустоим, готов за всичко чар, който никога не съм намирал в никой друг.— Капитан Лали!Казах.— Както живея и дишам!Лали се обърна към мен.Тя примижаваше към мен и продължаваше да присвива очи, докато не разбрах, че не ме позна.Това боли.Как може Лали да ме забрави?Веждите й се вдигнаха и в познатите й очи проблесна признание.— Веса, какво правиш толкова далеч на юг? Мислех, че живееш с конниците.— Какво съм правил?повторих аз.„Не ме питайте това и няма да лъжа среща с марокански дами.
Елате и се присъединете към мен в леглото и ще пием, докато се оженим!“Няколко подслушващи моряци се засмяха на това.Иктрия остана на мястото си, чувствайки се неканена, но аз я подканих.Лали може и да е забравила Иктрия засега, но щеше да я иска преди да изгрее слънцето.Дори и за неуловимата Веса Доблестната, капитан Лали беше твърде много в леглото, за да може да се справи някоя жена.Под палубите, в висящата мрежа от празни хамаци, екипажът ни даде уединение.За мое облекчение Лали не пи;Предполагам, че е помислила по-добре.Мога да кажа, че искаше да го използва, за да вцепени спомените, да се накара да забрави, че не може да ме задържи.Изиграх своята роля.Беше лесно, наистина;никога не можехме да бъдем съпруги, но в леглото бяхме кремък и стомана.Тя се качи отгоре.Не буквално, разбира се, като се има предвид, че още не сме лежали.Тя хвана жилетката ми, придърпа ме, целуна ме, сякаш всеки момент ще изчезна.Когато свърши, тя се задъхваше, стискайки страните ми по-здраво, отколкото трябваше.Оставих я да продължи.Реших, че ще теглим чертата да я оставя да ме дърпа косата или да ме върже — нещо, което непрекъснато си обещавах, че ще опитам някой ден.Но когато ме притисна до стената, аз й позволих.Когато тя ми развърза колана, аз й позволих.Когато тя пъхна ръцете си под ризата ми и усетих топлите й женски пръсти да влизат между корема и ризата ми, дъхът ми спря.Оставете го на Лали.Тя все още знаеше как да ме изкара от ума.Минаха само минути, преди тя да ме задържи в хамака си, стенейки, докато ръцете й ме работеха.Опитах се да я погледна в очите и тъкмо стигах до там, когато тя се качи с мен в хамака, обви крак около тялото ми и ме качи.Заради богинята на удоволствието, бях забравил какво е усещането!Тя изви бедрата си, задвижвайки чиста сладост в пола ми, направо нагоре по гръбнака ми.Тя познаваше тялото ми така, както можеше само една жена.Само любовник.Никога не съм имал шанс.Тя ме доведе до ръба и направо, до ръба и отново.Тя никога не се сдържа.Беше толкова безмилостна в леглото, колкото и в битка.Чух я да идва само веднъж.Тя притисна малко вино към устните ми.Сигурно си е помислила, че това ще ме задържи.Повдигнах се малко и тя се наведе и използва устата си.Тя ме целуна по устата — засега просто формалност — след това се спусна надолу и обработи зърната ми.корема ми.Моят клитор.Една последна вълна от удоволствие ме удари и бях победен.Чувствах се като купчина варени парцали.Отвсякъде течеше пот.Дори не можех да си спомня къде са дрехите ми.Най-накрая тя ме пусна и аз се качих на пода и се отпуснах на стената, за да кърмя прегрятото си путка.Капитан Лали не беше готов.Иктрия беше там в стаята с нас.Лали й беше завързала очите, но все пак Иктрия беше чувала всеки малък звук, който издадохме, и сега чу как Лали се приближава до нея.Тя стоеше скована, студена, уплашена и за минута се притесних, че Лали ще я втурне, преди да е готова.Но трябваше да познавам стария си любовник по-добре от това.Лали започна с шепот.Не чух какво и няколко подли мисли ме изпълниха наведнъж.Докато тя бавно повеждаше Иктрия обратно към хамака, исках да вдигна мълния и да хвърля между тях, да ги разделя.„За бога“, помислих си аз.Не очаквах да се чувствам толкова ревнив.Особено не след като Лали ми беше дала възхитителна форма за кралица.Но докато Лали блъскаше Иктрия с шепот, пръсти и нежни почти целувки, аз исках да бъда на мястото на Иктрия.. Още на онзи плаж на планината ти ми каза, че времето ще е последно и аз го запомних. Случайно имам малко магия в ръкава си."Потопих ръката си в торбичката, в буркан и тя излезе намазана с гъст, сапунен крем.Разтрих го на пръстите си, на дланите си и стъпих на Иктрия.Сложих пръсти върху сладките й малки зърна с маслинено-загар и нежно прокарах пръсти по тях.— Измъкнах този крем от опаковката на магьосник, докато се възползвах от възможността да освободя сто и петдесет пръстена.
Никой не може да бъде тук."„Без глупости. Ще трябва да положите много злато, за да променя мнението ми“.Тя се облегна назад и ме погледна с очакване.Тя мислеше, че се каня да хвърля кралския откуп точно в краката й.В по-добри времена тя щеше да е права, но аз нямах богатство за харчене.Имах тридесет медни пръстена и няколко стари дрънкулки.Време е за промяна на тактиката.Спуснах малко клепачите си, но не толкова, че да се разбере, че го правя, и нададох зноен глас.— Знаеш ли — казах аз, навеждайки се към нея, — мога да ти предложа много повече от парите.Лали не ахна — тя не беше от типа на задъхания, — но челюстта й се отвори широко.„Веса, но.. одобрен сайт за запознанства.
Мисля, че това е, което онези наемници използваха срещу теб.Тя не е сгрешила.Гърдите й започнаха да се издигат.Гърдите й се подуха като страхотни, пълни череши.Тя гледаше, ужасена, как преминават от нахални малки хълмове към дебели, вкусни куполи.Зърната й отново изглеждаха толкова малки и толкова сладки.Леко щипнах десния.И тази животворна течност блесна върху кожата й.Не й дадох време да ме спре.Нахвърлих се върху нея, облизах зърното й, за да го поддържам, после затворих устни и я засмуках.Усещах как топлите, сладки, мазни неща изпълват устата ми и след това се плъзгат в гърлото ми.Можех да я чуя как мякаше в знак на протест.Усещах тежкото й дишане.И сладка милост, това ме разгорещи.Млякото е добро, богато нещо.Не след дълго се наситя.Стомахът ми беше щастлив и останалата част от мен също.Тя ме погледна не толкова с предателство, колкото с изтощение.Тъжните й очи бяха широко отворени, устата й задъхваше.Надникнах очарователно в зъбите й през разтворените й устни.— Какво... Колко далече, докато отново сме в цивилизована територия?“„Момиче, ако не знаеш, тогава бихме могли да прекараме остатъка от живота си в разходка на юг.“"Три дни? Това не е добре."Настаних я в сянката на скалист перваз.— Трябва да измислим нещо.Тя насочи сърцераздирателното си „моля, помогнете ми“ лице право към мен и аз знаех, че не можем просто да се справим.Доколкото знаехме, можеше да мине една седмица, преди да стигнем до цивилизовани места.Погледнах в кесията на магьосника, която бях откраднал, и потърсих вдъхновение.Погледнах към нея.— Защо ме гледаш така?тя попита.„Чухте ме. Няма кораб на света, достатъчно голям за две жени като нас."Тя се намръщи, както винаги, когато бях прав.След това тя се усмихна насила.„Питието прави всичко възможно. е, на Иктрия нямаше нужда да се напомня за рисковете в това.Един кораб на дока ми изглеждаше познат и когато разбрах на кого принадлежи, изкрещях: „Платете мръсотия!“Хванах ръката на Иктрия.— Следвай примера ми, скъпа, и мога да ни измъкна оттук, здрави и богати.Когато попитах местната кръчмарка, тя ме посочи ковача и при ковача намерих когото търся, просто седях там и чаках нещо.Тя не се беше променила малко.Облечена в смесица от парцаливи наметала и части от броня, въоръжена с ятагана като моя и лък на ловец, тя изглеждаше така, сякаш боговете са я създали, като хвърлят заедно остатъците от други жени.Но боговете ме вземат, тя имаше този чар, онзи неустоим, готов за всичко чар, който никога не съм намирал в никой друг.— Капитан Лали!Казах.— Както живея и дишам!Лали се обърна към мен.Тя примижаваше към мен и продължаваше да присвива очи, докато не разбрах, че не ме позна.Това боли.Как може Лали да ме забрави?Веждите й се вдигнаха и в познатите й очи проблесна признание.— Веса, какво правиш толкова далеч на юг? Мислех, че живееш с конниците.— Какво съм правил?повторих аз.„Не ме питайте това и няма да лъжа среща с марокански дами.