— Обикновено, Дарлин, и добавете няколко резена бекон за мен, ако желаете.Тя обичаше плътното му южно протягане почти толкова, колкото обичаше онези мръсни Wranglers, които винаги носеше.Тя му намигна игриво, докато поставяше кафето му пред него."Няма проблем."Тя заобиколи плота и се наведе над прозореца в кухнята.— Хей, Дани, дай ми специално за Джейк, моля. И допълнително бекон.Тя никога повече не поставяше поръчката му в компютъра.Той идваше всяка сутрин точно преди закуската да премине на пълна цена и тя винаги поставяше парите в чекмеджето като допълнителни.Тя го наблюдаваше с крайчеца на окото си, докато миеше плотовете.Той беше сладък.Толкова сладък – тъмнокестенява коса, прибрана под бейзболна шапка, и зелени очи, които биха накарали всяка жена да се стопи.Той сияеше в тен, който идва от физически труд, навън под слънцето.Той беше трудолюбив и Деби харесваше това в него.Тя би заложила десет долара, че и той е добър в чувала!Тя го видя как разтяга мускулестото си тяло, краката му се отпускаха под масата, докато дръпна ръцете си назад и стисна ръце зад главата си.За минута й се стори, че той я наблюдава.— Как е този твой съпруг — извика той.Тя се приближи малко до него и се облегна на една от кабините."Справя се добре този уебсайт разкрива опасностите от интернет запознанствата. Мързелив и не е добре както винаги."Тя се засмя малко, но истината е, че това беше болезнена тема за нея.Майкъл беше точно такъв – мързелив.Той едва се държеше на работата, която държеше главите им над водата, а тя откриваше, че с всеки изминал ден става все по-негодувана.Работата й всъщност беше отдушник за нея, място, където да се измъкне от света, който толкова много я притесняваше у дома.За известно време тя не можеше да се концентрира върху нищо, освен гореща храна, прясно кафе и весела усмивка.Тя имаше късмета да се наслади на това, което правеше, а хора като Джейк го направиха още по-добре.Те седяха в мълчание за момент, преди тя да открие, че погледът й се плъзга по тялото му.Мръсни дънки, тениска и ботуши.Имаше нужда от душ, а беше само десет сутринта!Но тя знаеше, че той е станал и работи от часове.Не толкова дълго, колкото имаше, но все пак.Мисълта за него под душа изпрати злобна усмивка на лицето й.О, как би могла да се забавлява с този мъж под душа.Нищо освен тях, малко сапун...
"Какво се хилиш?"Въпросът я изтръгна от чудесната фантазия в главата й."О нищо."Тя му хвърли дразнеща усмивка."Просто се чудя... колко добре почистваш."С тези думи тя се обърна и се запъти обратно към кухнята, като се блъсна в Трина по средата.Трина беше нейното облекчение.Деби дойде късно вечерта, точно преди напускането на един час.Тълпата не винаги беше приятна, тъй като повечето от тях идваха да изтрезнеят след вечерта в бара, но тя очакваше това време сутрин с нетърпение, беше тихо.И тя трябваше да флиртува с Джейк.Тя и Трина имаха уговорка.Деби работеше допълнителен час сутрин, така че Трина не трябваше да става толкова рано.Част от сделката на Трина беше, че тя не се намеси в Джейк, докато Деби не го гледаше!„Съдейки по тази глупава усмивка на лицето ти, предполагам, че Чаровният принц е тук?“Трина вечно я дразнеше за Джейк, но всичко беше забавно.„Да, и сълзявам устата ми, както винаги!“Тя грабна чинията с гореща храна от прозореца.„Ще изляза оттук само след няколко минути. Нещо ново?“"Не, същото оле, същото оле. Ще бъда готов след секунда."Деби грабна тенджерата за кафе, докато минаваше, и наля прясно кафе, докато остави чинията пред него.— Ти си доста талантлив с тези ръце.Тя му се ухили.— Повече, отколкото знаеш, каубой.Тя се обърна, за да си тръгне, но гласът му я улови по средата.„Е, какво ще кажете, седнете и закусете с мен, а аз ще видя дали мога да науча малко повече за твоите… таланти“.Тя се усмихна леко при мисълта за тази нова възможност и за това колко проблеми може да я вкара, ако нещата надхвърлят закуската."Сигурен."Тя му се усмихна.— Остави ме да си направя и си направя чаша кафе.Когато тя се върна на масата, той вече беше излъскал половината от закуската си.„Предполагам, че трудолюбивите мъже се нуждаят от храната си.“— помисли си тя.Тя седна и за минута никой от двамата не проговори.Той дъвчеше бавно, докато я наблюдаваше… Тя сведе очи, концентрирайки се върху чашата си с кафе.Покачването и спускането на гърдите й под лепкавата униформа само го очароваха.Тя беше оставила горните два копчета незакопчани и от тази позиция той имаше ясна гледка към стегнатите й гърди.Мислеше, че може да си спомни как е споменала няколко млади у дома, но тялото й не го показваше.Тя не беше кралица на красотата, но имаше приятен естествен външен вид, който той намираше за невероятно секси.Тя остана активна и следователно остана във форма.Той се облегна на седалката си, повтаряйки хода от по-рано, разтягайки цялото си тяло, докато краката му се блъснаха в нейните под масата.Той пръв наруши мълчанието.— Ти си невероятна закачка, Деби.Тя не знаеше какво е очаквала, но не мислеше, че това е всичко.Нещо в тона му я предизвика тръпка и тя вдигна поглед към него.— Ти самият не си толкова лош!Той се поколеба за секунда, преди да изсмее здраво.„Предполагам, че и двамата сме доста експерти в тази игра, нали?“Той изчака минута, преди да добави: „Но ние вече не сме на твоя територия“.Той се наведе напред и отхапа още една голяма хапка от яйцата си, преди тя да има време да помисли какво има предвид.— Имаш ли планове за тази вечер?Тя вдигна поглед към него.Той вече беше глътнал храната си и чакаше нейната реакция спрямо бързия ритъм на този разговор."Ъм... Не, не го правя."Мразеше, когато заекваше.Той не проговори веднага.Вместо това очите му бяха приковани в нейните, а умът му работеше в спокойно темпо, попивайки всяко нейно движение, преценявайки ги, пресмятайки ги.Опитвайки се да реши дали е бил прав в предположенията си.Той хвърли поглед към чашата си за кафе, която все още беше пълна три четвърти.— Бихте ли го стоплили за мен, моля.Това не беше молба, а по-скоро експеримент и тя се поколеба само за секунда, преди да се плъзне от сепарето и да грабне гърнето.Пръстите му леко се свиха около китката й, когато тя се наведе над него.— Бих искал да се срещнем на вечеря тази вечер.Настъпи кратка пауза, която сякаш продължи цяла вечност в съзнанието на Деби.— Добре ли е?"Да свържете nanaimo bc. Да, разбира се."Мразеше още по-зле, когато се изчервяваше и в момента усещаше началото на една обстановка.Защо, тя нямаше представа, но имаше чувството, че ще си навлече много неприятности, преди нощта да свърши..
"Какво се хилиш?"Въпросът я изтръгна от чудесната фантазия в главата й."О нищо."Тя му хвърли дразнеща усмивка."Просто се чудя... колко добре почистваш."С тези думи тя се обърна и се запъти обратно към кухнята, като се блъсна в Трина по средата.Трина беше нейното облекчение.Деби дойде късно вечерта, точно преди напускането на един час.Тълпата не винаги беше приятна, тъй като повечето от тях идваха да изтрезнеят след вечерта в бара, но тя очакваше това време сутрин с нетърпение, беше тихо.И тя трябваше да флиртува с Джейк.Тя и Трина имаха уговорка.Деби работеше допълнителен час сутрин, така че Трина не трябваше да става толкова рано.Част от сделката на Трина беше, че тя не се намеси в Джейк, докато Деби не го гледаше!„Съдейки по тази глупава усмивка на лицето ти, предполагам, че Чаровният принц е тук?“Трина вечно я дразнеше за Джейк, но всичко беше забавно.„Да, и сълзявам устата ми, както винаги!“Тя грабна чинията с гореща храна от прозореца.„Ще изляза оттук само след няколко минути. Нещо ново?“"Не, същото оле, същото оле. Ще бъда готов след секунда."Деби грабна тенджерата за кафе, докато минаваше, и наля прясно кафе, докато остави чинията пред него.— Ти си доста талантлив с тези ръце.Тя му се ухили.— Повече, отколкото знаеш, каубой.Тя се обърна, за да си тръгне, но гласът му я улови по средата.„Е, какво ще кажете, седнете и закусете с мен, а аз ще видя дали мога да науча малко повече за твоите… таланти“.Тя се усмихна леко при мисълта за тази нова възможност и за това колко проблеми може да я вкара, ако нещата надхвърлят закуската."Сигурен."Тя му се усмихна.— Остави ме да си направя и си направя чаша кафе.Когато тя се върна на масата, той вече беше излъскал половината от закуската си.„Предполагам, че трудолюбивите мъже се нуждаят от храната си.“— помисли си тя.Тя седна и за минута никой от двамата не проговори.Той дъвчеше бавно, докато я наблюдаваше… Тя сведе очи, концентрирайки се върху чашата си с кафе.Покачването и спускането на гърдите й под лепкавата униформа само го очароваха.Тя беше оставила горните два копчета незакопчани и от тази позиция той имаше ясна гледка към стегнатите й гърди.Мислеше, че може да си спомни как е споменала няколко млади у дома, но тялото й не го показваше.Тя не беше кралица на красотата, но имаше приятен естествен външен вид, който той намираше за невероятно секси.Тя остана активна и следователно остана във форма.Той се облегна на седалката си, повтаряйки хода от по-рано, разтягайки цялото си тяло, докато краката му се блъснаха в нейните под масата.Той пръв наруши мълчанието.— Ти си невероятна закачка, Деби.Тя не знаеше какво е очаквала, но не мислеше, че това е всичко.Нещо в тона му я предизвика тръпка и тя вдигна поглед към него.— Ти самият не си толкова лош!Той се поколеба за секунда, преди да изсмее здраво.„Предполагам, че и двамата сме доста експерти в тази игра, нали?“Той изчака минута, преди да добави: „Но ние вече не сме на твоя територия“.Той се наведе напред и отхапа още една голяма хапка от яйцата си, преди тя да има време да помисли какво има предвид.— Имаш ли планове за тази вечер?Тя вдигна поглед към него.Той вече беше глътнал храната си и чакаше нейната реакция спрямо бързия ритъм на този разговор."Ъм... Не, не го правя."Мразеше, когато заекваше.Той не проговори веднага.Вместо това очите му бяха приковани в нейните, а умът му работеше в спокойно темпо, попивайки всяко нейно движение, преценявайки ги, пресмятайки ги.Опитвайки се да реши дали е бил прав в предположенията си.Той хвърли поглед към чашата си за кафе, която все още беше пълна три четвърти.— Бихте ли го стоплили за мен, моля.Това не беше молба, а по-скоро експеримент и тя се поколеба само за секунда, преди да се плъзне от сепарето и да грабне гърнето.Пръстите му леко се свиха около китката й, когато тя се наведе над него.— Бих искал да се срещнем на вечеря тази вечер.Настъпи кратка пауза, която сякаш продължи цяла вечност в съзнанието на Деби.— Добре ли е?"Да свържете nanaimo bc. Да, разбира се."Мразеше още по-зле, когато се изчервяваше и в момента усещаше началото на една обстановка.Защо, тя нямаше представа, но имаше чувството, че ще си навлече много неприятности, преди нощта да свърши..