Тя слезе от автобуса на хладния пролетен бриз.Тя огледа приглушеното зелено на тревните площи и дърветата, бледоземните тонове на къщите.Двигателят на автобуса изрева зад нея, после дори това заглъхна, оставяйки след себе си объркано мърморене на птичи песни.Целият свят изглеждаше оттеглен в очакване на нещо.Тя остави платнената си чанта на земята за момент, прерови я, след което извади малка шепа отпечатани страници.Очите й прескочиха горната част на страницата, след което забавиха, тъй като тя сякаш започна да чете по-внимателно.Страниците шумолеха на лекия вятър, но вниманието й беше привлечено от написаните там думи.Накрая тя спря да чете, затвори очи и върна страниците в чантата си.Тя вдигна чантата обратно през рамо и започна да ходи.До местоназначението й бяха пет пресечки и когато зави зад ъгъла, погледът й беше привлечен от третата сграда вдясно.Жилищна сграда.Сърцето й подскочи и преди да се усети, тя спря да ходи.Тя затвори очи и откри, че трепери, въпреки че бризът не беше нито силен, нито особено студен.Тя остави чантата обратно, извади отново страниците, прочете.Тя започна да диша отново, усети как сърцето й се връща към по-равномерен ритъм.Тя отново спря да чете внезапно и затвори очи, след което върна страниците в чантата.Тя тръгна, но не към третата сграда, а към втората.Друга жилищна сграда.Тя спря, намери бутона за повикване за апартамента на пазачката и си пое дълбоко дъх.Тя натисна бутона.След кратка пауза отговори дрезгав женски глас.— Да?„Аз съм от услугата за почистване на Clarion. Можете ли да ме пуснете?“Гласът й забърза, сякаш четеше от сценарий.Четене от паметта.Жената от другия край на интеркома сякаш не забеляза.— О, разбира се, скъпа, влизай!Зумерът прозвуча.Вратата щракна, тя я отвори и влезе в сградата.Гледачката вече излизаше от апартамента си.Служителката беше широка, приятна жена с широка приятна усмивка, облечена просто и удобно.Жената от друга епоха би нарекла „мръсница“ – жена, която не се интересува от външния вид, без да се интересува какво мислят другите за нея.Тя се усмихна леко при тази мисъл и почувства далечно изтръпване.„И така, ти си тук! Той ми каза, че е мислил някой да влезе и да почисти мястото, и ето те! Как се казваш, скъпа?“"Добре, тогава няма проблем! Не сте тук, за да ограбите мястото!"Служителката се засмя с дълбок, весел, резонансен тътен, когато бръкна в джоба си и извади звънтяща маса ключове, след което се запъти към входната врата с все още широка усмивка и блясък в очите.Премести чантата на рамото си, тя я последва, странно утешена от тази жена, която никога не беше срещала, но все пак познаваше.Тя последва гледача през моравата до другата сграда, слушайки постоянен поток от утешителни приказки, докато вървеше.Беше ясно, че гледачът Го харесва.Съзнанието й проблесна за миг, като си спомни за Него.Неговата доброта я беше объркала най-много в началото.Беше чела за уверени мъже, готини мъже, дори жестоки мъже.Те биха могли да бъдат мили към своите специални, но към всички?Как може човек, който е мил към всички, да бъде силен?Звукът от звънене на ключове я върна към момента, когато пазачът отвори главната врата на другата сграда, държеше вратата отворена за нея и тръгна по стълбите към вратата на апартамент.Вратата на апартамента му.„Ако свършите, преди той да се върне“, каза гледачът, „елате или се обадете и ще ви заключа какво правя грешно онлайн запознанства. Но той каза, че вероятно ще бъдете тук, когато се върне.“Тя леко се изчерви при това, надявайки се, че изчервяването й не е толкова видимо, колкото се страхуваше, но не каза нищо.„О, съжалявам. Трябва да бързаш, за да започнеш. Не ми обръщай внимание, ще продължа цял ден, ако ми дадеш възможност.
Успокой се сега!“Тя се усмихна, докато гледаше как пазачът се спуска обратно по стълбите и излиза през вратата на сградата.Той би харесал гледачката и вероятно неведнъж е стоял усмихнат, слушайки нейното блуждаене.Доброта.Тя поклати глава, когато влезе в апартамента.Вратата се затвори зад нея и вълна от емоции я заля.Сега изобщо нямаше вятър, но тя все още трепереше.Тя пъхна чантата си на пода, посегна към страниците, прегледа, претърси, намери мястото, от което се нуждаеше.Намерих нейните инструкции.В крайна сметка това беше Неговата история.Тя го намери, прочете го и беше изумена.Когато го прочете за първи път, тя знаеше, че Той го е написал за нея, дори стигна дотам, че го напише от нейна гледна точка, но беше озадачена защо, докато не стигна до края.Вече почти беше стигнала до края, така че затвори очи, преди да прочете последния ред, и отново прибра страниците.Все още щеше да има време преди Неговото завръщане, така че тя тръгна бавно през апартамента, търсейки, подреждайки дребни неща, където можеше.Тя видя живота Му, как Той държеше кухнята Си, купчината поща на масата Си за хранене.Когато прочете историята Му за първи път, тя се зачуди защо го е написал.Когато тя Го срещна, Той проговори, и тя също.Той знаеше, че в живота й има друг Мъж – тя беше дала това ясно от самото начало – но тя не беше сигурна дали е готова да се обвърже с този друг Мъж.Тя знаеше, че недостатъкът е в нея, така че за да го преодолее, тя се хвърли обратно в тази друга връзка.Тя беше сигурна, че Той се чувства предаден, изоставен.Тя стигна до предпоследния параграф от Неговата история и разбра защо.Тогава тя прочете последния ред и разбра как Той може да го напише и първата искрица надежда, че Той я разбира и защо тя направи това, което направи, пламна.В този момент не беше тласнала да направи това, което правеше сега, следвайки плана, който Той й беше поставил преди много време, но колкото повече мислеше и колкото повече препрочиташе, толкова повече се приближаваше.Накрая тя реши.Това беше единственият начин да знам със сигурност.Тя не мислеше съзнателно за заобикалящата я среда, но нещо в ума й й подсказваше, че очите й виждат нещо странно.Връщайки се към момента, тя откри, че разглежда рафт със снимки в рамка.Приятели и семейство, без съмнение, повечето от които тя не позна.И в края на рафта празна рамка, показана сякаш съдържа картина.Съзнанието й проблесна и сякаш се беше върнала в онзи парк от едно отдавнашно лято, седнала заедно.Тя поклати глава.— Не мога. Той не би разбрал. Съжалявам.Той не каза нищо.Той просто седеше с тъжна усмивка на лицето си, след което кимна кратко и смени темата.Сякаш моментът беше изчезнал за Него.Тя често мислеше за това – чудейки се как Той може просто да отхвърли толкова ясно отричане.Тя отново погледна празната рамка, осъзнавайки, че Той никога не е забравил.Дишайки тежко, тя се върна в кухнята да пийне вода.Довършвайки го, тя забеляза часовника на печката и че наближава времето, когато Той ще пристигне у дома.Тя пое дълбоко дъх, взе чантата си и влезе в спалнята, като затвори вратата след себе си.Тя отиде до скрина и отвори горното чекмедже.Тя бръкна и извади превръзката, за която знаеше, че ще бъде там, защото Той беше написал, че ще бъде там.Тя стоя там дълго време, усещайки лъскавия материал между пръстите си.След това тя остави превръзката на очите отгоре на скрина, постави чантата на пода и извади историята Му за последен път.Този път тя отиде направо до последната страница, знаейки, че й остава само едно нещо, което да прочете и да си напомни.„Той винаги казваше, че думите са красиви нищожества, че всеки може да направи замъци, рози или каквото и да е друго прекрасно нещо само от въздуха. И така знам, че ако някога искам да се върна при Него, ще трябва да убедя Него в моята сигурност с нещо различно от думи, нещо, в което той наистина можеше да повярва. Сега виждам, че всичко, което научих, всичко, което мислех, че знам, се основава на думи - красиви, прекрасни думи, но празни без действие и ангажираност отдолу. Така че тук Аз съм. Когато влезе в спалнята си, ще ме види сляп, гол и треперещ, широки крака и оголена путка, мълчалив и готов да бъда каквото поиска, да дам каквото пожелае да вземе.
Няма да има предупреждение - няма кола на Неговата улица, няма дрехи на Неговия под. Ще бъде като че ли паднах направо от небето, за да Му се предам, точно както Той вижда. Действие, за да покажа моята ангажираност, желанието си, молитвата си."Бореше се с желанието да затвори очи, както правеше всеки път след първия път, когато беше прочела Неговата история, знаейки, че този последен път трябваше да я изживее до самия край.„И аз се моля Неговият отговор да не е просто да затвори вратата и да си отиде.“Тя остави страниците обратно в чантата си.Част по парче тя свали дрехите си, като сгъна внимателно всеки предмет и го постави в чантата, преди да го плъзне зад скрина, да не се вижда.Тя занесе превръзката на очите до леглото, след това я нахлузи над сълзите си, настани се нежно върху завивката и бавно издърпа коленете си колкото може по-далеч..
Успокой се сега!“Тя се усмихна, докато гледаше как пазачът се спуска обратно по стълбите и излиза през вратата на сградата.Той би харесал гледачката и вероятно неведнъж е стоял усмихнат, слушайки нейното блуждаене.Доброта.Тя поклати глава, когато влезе в апартамента.Вратата се затвори зад нея и вълна от емоции я заля.Сега изобщо нямаше вятър, но тя все още трепереше.Тя пъхна чантата си на пода, посегна към страниците, прегледа, претърси, намери мястото, от което се нуждаеше.Намерих нейните инструкции.В крайна сметка това беше Неговата история.Тя го намери, прочете го и беше изумена.Когато го прочете за първи път, тя знаеше, че Той го е написал за нея, дори стигна дотам, че го напише от нейна гледна точка, но беше озадачена защо, докато не стигна до края.Вече почти беше стигнала до края, така че затвори очи, преди да прочете последния ред, и отново прибра страниците.Все още щеше да има време преди Неговото завръщане, така че тя тръгна бавно през апартамента, търсейки, подреждайки дребни неща, където можеше.Тя видя живота Му, как Той държеше кухнята Си, купчината поща на масата Си за хранене.Когато прочете историята Му за първи път, тя се зачуди защо го е написал.Когато тя Го срещна, Той проговори, и тя също.Той знаеше, че в живота й има друг Мъж – тя беше дала това ясно от самото начало – но тя не беше сигурна дали е готова да се обвърже с този друг Мъж.Тя знаеше, че недостатъкът е в нея, така че за да го преодолее, тя се хвърли обратно в тази друга връзка.Тя беше сигурна, че Той се чувства предаден, изоставен.Тя стигна до предпоследния параграф от Неговата история и разбра защо.Тогава тя прочете последния ред и разбра как Той може да го напише и първата искрица надежда, че Той я разбира и защо тя направи това, което направи, пламна.В този момент не беше тласнала да направи това, което правеше сега, следвайки плана, който Той й беше поставил преди много време, но колкото повече мислеше и колкото повече препрочиташе, толкова повече се приближаваше.Накрая тя реши.Това беше единственият начин да знам със сигурност.Тя не мислеше съзнателно за заобикалящата я среда, но нещо в ума й й подсказваше, че очите й виждат нещо странно.Връщайки се към момента, тя откри, че разглежда рафт със снимки в рамка.Приятели и семейство, без съмнение, повечето от които тя не позна.И в края на рафта празна рамка, показана сякаш съдържа картина.Съзнанието й проблесна и сякаш се беше върнала в онзи парк от едно отдавнашно лято, седнала заедно.Тя поклати глава.— Не мога. Той не би разбрал. Съжалявам.Той не каза нищо.Той просто седеше с тъжна усмивка на лицето си, след което кимна кратко и смени темата.Сякаш моментът беше изчезнал за Него.Тя често мислеше за това – чудейки се как Той може просто да отхвърли толкова ясно отричане.Тя отново погледна празната рамка, осъзнавайки, че Той никога не е забравил.Дишайки тежко, тя се върна в кухнята да пийне вода.Довършвайки го, тя забеляза часовника на печката и че наближава времето, когато Той ще пристигне у дома.Тя пое дълбоко дъх, взе чантата си и влезе в спалнята, като затвори вратата след себе си.Тя отиде до скрина и отвори горното чекмедже.Тя бръкна и извади превръзката, за която знаеше, че ще бъде там, защото Той беше написал, че ще бъде там.Тя стоя там дълго време, усещайки лъскавия материал между пръстите си.След това тя остави превръзката на очите отгоре на скрина, постави чантата на пода и извади историята Му за последен път.Този път тя отиде направо до последната страница, знаейки, че й остава само едно нещо, което да прочете и да си напомни.„Той винаги казваше, че думите са красиви нищожества, че всеки може да направи замъци, рози или каквото и да е друго прекрасно нещо само от въздуха. И така знам, че ако някога искам да се върна при Него, ще трябва да убедя Него в моята сигурност с нещо различно от думи, нещо, в което той наистина можеше да повярва. Сега виждам, че всичко, което научих, всичко, което мислех, че знам, се основава на думи - красиви, прекрасни думи, но празни без действие и ангажираност отдолу. Така че тук Аз съм. Когато влезе в спалнята си, ще ме види сляп, гол и треперещ, широки крака и оголена путка, мълчалив и готов да бъда каквото поиска, да дам каквото пожелае да вземе.
Няма да има предупреждение - няма кола на Неговата улица, няма дрехи на Неговия под. Ще бъде като че ли паднах направо от небето, за да Му се предам, точно както Той вижда. Действие, за да покажа моята ангажираност, желанието си, молитвата си."Бореше се с желанието да затвори очи, както правеше всеки път след първия път, когато беше прочела Неговата история, знаейки, че този последен път трябваше да я изживее до самия край.„И аз се моля Неговият отговор да не е просто да затвори вратата и да си отиде.“Тя остави страниците обратно в чантата си.Част по парче тя свали дрехите си, като сгъна внимателно всеки предмет и го постави в чантата, преди да го плъзне зад скрина, да не се вижда.Тя занесе превръзката на очите до леглото, след това я нахлузи над сълзите си, настани се нежно върху завивката и бавно издърпа коленете си колкото може по-далеч..