Искаш ли да се върнеш тук за вечеря?“"Бих искал.
Кой не би искал силен, красив мъж като теб?"— Един без никаква квалификация?— отвърна Алекс."О, опа. Точно сега трябва да се прибера вкъщи и да се преоблека.
Просто ме дръж в течение. Надявам се историята да ви е харесала досега и ако не сте чели предишните глави, препоръчвам ви да го направите.Опитвам се да го запазя донякъде в реалността, което включва развитието на героите, така че може да се насладите и на техните пътувания.Все още не съм добър, така че дръжте очакванията си под контрол.Всякакви отзиви, коментари и идеи са добре дошли.Когато Алекс отвори очи, той не беше сигурен дали е още жив или не.Не беше така, че се чувстваше ужасно, всъщност беше точно обратното, той се чувстваше страхотно.Просто не можеше да повярва на гледката пред себе си.До него лежеше светлокожа красавица с блестяща бяла коса, покриваща част от лицето й, която бавно се движеше с всеки дъх.Ако не знаеше името й, щеше да предположи, че е ангел.Е, никой не му беше казал, че демоните не могат да бъдат сърцеедици, така че това също беше опция.Алекс наблюдаваше Емили, докато тя все още спеше до него, наслаждавайки се на нейната топлина и миризма.Гърдите й се повдигаха с всеки дъх и това притискаше меките й гърди към него.Когато той я придърпа малко по-близо, завивката остана отзад, разкривайки кремообразната плът на рамото и ръцете й.Алекс отново се зачуди как, по дяволите, е успял да се окаже в тази ситуация.Може би това беше някаква разплата за последните осемнадесет години на ада, през който беше преминал.Знаеше, че ще направи всичко отново, само за да се събуди още веднъж до Емили.Той се взираше в прекрасната гледка до себе си още малко, но не можеше да пренебрегне копнежа си да я целува повече.Устните му го болеха да се съберат отново с нейните.Той приближи лицето си до нейното, докато върховете на носовете им се докоснаха.Усещаше дъхът й да потиска устните му, докато я придърпваше в себе си.Топло, размито чувство изпълни самото му същество, когато той докосна меките й устни със своите.Въпреки забързания им душ, вкусът на ягоди все още беше очевиден.Когато се дръпна малко назад, той видя как очите на Емили бавно се отварят и усмивка се разстила по устните й.— Съжалявам, че те събудих — каза Алекс.— Просто не можех да се сдържа.„Не се тревожи за това.
Все пак има много магазини по тази улица, в които можеш да си намериш работа. хм.. как да имаме християнска връзка за запознанства. Отиде моята мечтана работа“, пошегува той.„Предполагам, че просто ще трябва да си химик като мен“, каза Емили с усмивка.„По темата за страната, не, най-красивата бъдеща химикка в света.
Просто не възлагайте надеждите си на местната банка в такъв случай."„Ах, мамка му. Може ли той да е нещо за теб?“Чери избяга от въпроса и просто замълча, докато погледът й избягваше телефона.Ръцете й бяха свити в юмруци и тук очите й започнаха да се сълзят.Емили изглеждаше разтревожена, след като осъзна какво става и бързо прекъсна обаждането.— Какво, по дяволите, беше това — измърмори Алекс.Нещо определено се беше объркало.Чудеше се дали това има нещо общо с въпроса, който й беше задала Емили, но можеше само да гадае.Той изобщо не познаваше Чери.Знаейки, че все още не е посетил всички магазини, Алекс стана и се върна към търсенето.В толкова голям град със сигурност трябваше да има позиция, която да заеме.Въпреки всичките си опити обаче той остава неуспешен.Беше прекарал още около час в разговор с този или онзи представител, служител или мениджър, без да постигне нищо.Той реши да направи още една бърза почивка, за да изпразни бутилката си и да се прибере вкъщи за деня.Алекс се беше облегнал на стена и гледаше ято цветни птици, които се бяха настанили по близките покриви, когато изпусна бутилката си.Остатъкът от водата му се разля на земята и бутилката се търкулна в близката уличка.Той проклина непохватността си, докато се опитваше да грабне бутилката от земята.Пътеката се спускаше леко надолу, което накара бутилката да продължи пътуването си.Едва успя да го сграбчи, докато заобикаляше ъгъла.Алекс се засмя, след като осъзна колко комично трябва да е изглеждало, почисти мръсотията на бутилката и я сложи обратно в раницата си.Докато сканира обкръжението си, той беше малко изненадан от заобикалящата го среда.Човек би очаквал подобни задни алеи, които са скрити от любопитните очи на повечето туристи и посетители, да бъдат бъркотия.Вместо това калдъръменият път наскоро беше пометен и почистен от всякакви боклуци.Най-изненадващо беше плакатът, залепен на сградата в края на пътя..
Помагали си взаимно да изсъхнат, преди да се облекат.Чувствах се малко странно да не си гол след прекарване и цяла вечер и сутрин така.След като се облякоха, Алекс поведе Емили обратно по стълбите към кухнята, където си направиха късна закуска.Между хапките сандвич, двамата изложиха плановете си за деня.„Имахте ли късмет с търсенето на работа досега?“— попита го Емили.— Не съвсем — въздъхна той в отговор.„На практика претърсих в цялата мрежа местни обяви за работа, които биха ми подхождали, но все още не съм намерил нищо.“„Не. Това е идеалният начин да ме събудиш“, каза тя, като отвърна на целувката.Когато устните им се срещнаха за втори път, езиците им неуверено пробваха другия, като за кратко се стрелнаха навътре и навън.Бавно набраха темпото, тъй като страстта им нарасна и сънят започна да отслабва.Докато се правеха, Емили бутна Алекс настрани и се претърколи отгоре му, прекосявайки страните му.„Радвам се, че все още си тук“, прошепна тя, когато той я целуна по врата, извличайки тихи въздишки от нея."Сънувах, че си изчезнал и че ще се събудя в свят без теб."„Няма никой на този свят, с когото бих предпочел да се събудя, отколкото с теб, Емили“, отвърна той, докато я гризаше по врата.„Изглежда, че има и нещо друго, което също е будно“, изкиска се Емили, докато се притискаше към твърдите му членове и стисна топките му.„И те също са нетърпеливи за действие, толкова пълни с твоята вкусна свършване.“Членовете на Алекс бяха пълни с кръв, когато започнаха да се любуват и усещането за стегнатото й дупе, притиснато към тях, не помогна на затрудненото му положение.Сега те бяха затиснати между бузите на подскачащото й дупе.„Това не е необходимо, добре съм“, изпъшка той, когато Емили започна да точи дупето си в пръчките му.Постоянното им изтичане на презермация вече беше изгладило гладката кожа на пукнатината й и засили удоволствието му.Горният му член се плъзгаше по хлъзгавата й кожа и върхът му се блъскаше в задника й при всяко преминаване, карайки и двамата да стенат.Въпреки че другият му член не се радваше на същите усещания, той почти не беше пропуснат, тъй като беше масажиран от кремообразните бузи на Емили, които се смилаха в него.Алекс усети как по корема му започва да се натрупва влага, когато изпъшка и забеляза, че блестящата путка на Емили оставя след себе си следа от нейните сокове.„Наистина не е нужно да правиш това. Това е просто сутрешна дърва“, изпъшка той, а гласът му беше напрегнат от удоволствието, което изпитваше.„Страхотно! Защото имах нещо различно наум“, отвърна Емили, докато скочи от него и хвърли завивките настрани.Алекс въздъхна, когато райското усещане за дупето й изчезна.Със сигурност се беше насладил на докосването й, но не искаше високите изисквания, които неговите пишки понякога трябваше да я отблъснат.Първият им път беше само предишната вечер и той не искаше да я натиска.За негова изненада той усети как внезапна влага обгръща главата на една от твърдите му пръчки.Алекс се надигна на лакти и видя любовницата си да обви червените си устни около изправения му връх, като същевременно дърпа кожата му с нежните си ръце.Тя се избута малко по-надолу по него, преди да се отпусне напълно и да му се усмихне.„Исках да ти благодаря, както трябва, за снощи“, каза тя, преди да се поклони и да оближе главата на долния му член."Наистина не е нужно да...
Бил ли сте някога там?“Алекс поклати глава в отговор.„Наистина досега съм бил само в университета, клиниката и вашия дом.“Емили вдигна телефона си и за кратко написа нещо, преди да му покаже карта на столицата.„Със сигурност не е най-голямото място наоколо, тъй като първоначално е построено някъде след основаването на Хелиополис.
Кой не би искал силен, красив мъж като теб?"— Един без никаква квалификация?— отвърна Алекс."О, опа. Точно сега трябва да се прибера вкъщи и да се преоблека.
Просто ме дръж в течение. Надявам се историята да ви е харесала досега и ако не сте чели предишните глави, препоръчвам ви да го направите.Опитвам се да го запазя донякъде в реалността, което включва развитието на героите, така че може да се насладите и на техните пътувания.Все още не съм добър, така че дръжте очакванията си под контрол.Всякакви отзиви, коментари и идеи са добре дошли.Когато Алекс отвори очи, той не беше сигурен дали е още жив или не.Не беше така, че се чувстваше ужасно, всъщност беше точно обратното, той се чувстваше страхотно.Просто не можеше да повярва на гледката пред себе си.До него лежеше светлокожа красавица с блестяща бяла коса, покриваща част от лицето й, която бавно се движеше с всеки дъх.Ако не знаеше името й, щеше да предположи, че е ангел.Е, никой не му беше казал, че демоните не могат да бъдат сърцеедици, така че това също беше опция.Алекс наблюдаваше Емили, докато тя все още спеше до него, наслаждавайки се на нейната топлина и миризма.Гърдите й се повдигаха с всеки дъх и това притискаше меките й гърди към него.Когато той я придърпа малко по-близо, завивката остана отзад, разкривайки кремообразната плът на рамото и ръцете й.Алекс отново се зачуди как, по дяволите, е успял да се окаже в тази ситуация.Може би това беше някаква разплата за последните осемнадесет години на ада, през който беше преминал.Знаеше, че ще направи всичко отново, само за да се събуди още веднъж до Емили.Той се взираше в прекрасната гледка до себе си още малко, но не можеше да пренебрегне копнежа си да я целува повече.Устните му го болеха да се съберат отново с нейните.Той приближи лицето си до нейното, докато върховете на носовете им се докоснаха.Усещаше дъхът й да потиска устните му, докато я придърпваше в себе си.Топло, размито чувство изпълни самото му същество, когато той докосна меките й устни със своите.Въпреки забързания им душ, вкусът на ягоди все още беше очевиден.Когато се дръпна малко назад, той видя как очите на Емили бавно се отварят и усмивка се разстила по устните й.— Съжалявам, че те събудих — каза Алекс.— Просто не можех да се сдържа.„Не се тревожи за това.
Все пак има много магазини по тази улица, в които можеш да си намериш работа. хм.. как да имаме християнска връзка за запознанства. Отиде моята мечтана работа“, пошегува той.„Предполагам, че просто ще трябва да си химик като мен“, каза Емили с усмивка.„По темата за страната, не, най-красивата бъдеща химикка в света.
Просто не възлагайте надеждите си на местната банка в такъв случай."„Ах, мамка му. Може ли той да е нещо за теб?“Чери избяга от въпроса и просто замълча, докато погледът й избягваше телефона.Ръцете й бяха свити в юмруци и тук очите й започнаха да се сълзят.Емили изглеждаше разтревожена, след като осъзна какво става и бързо прекъсна обаждането.— Какво, по дяволите, беше това — измърмори Алекс.Нещо определено се беше объркало.Чудеше се дали това има нещо общо с въпроса, който й беше задала Емили, но можеше само да гадае.Той изобщо не познаваше Чери.Знаейки, че все още не е посетил всички магазини, Алекс стана и се върна към търсенето.В толкова голям град със сигурност трябваше да има позиция, която да заеме.Въпреки всичките си опити обаче той остава неуспешен.Беше прекарал още около час в разговор с този или онзи представител, служител или мениджър, без да постигне нищо.Той реши да направи още една бърза почивка, за да изпразни бутилката си и да се прибере вкъщи за деня.Алекс се беше облегнал на стена и гледаше ято цветни птици, които се бяха настанили по близките покриви, когато изпусна бутилката си.Остатъкът от водата му се разля на земята и бутилката се търкулна в близката уличка.Той проклина непохватността си, докато се опитваше да грабне бутилката от земята.Пътеката се спускаше леко надолу, което накара бутилката да продължи пътуването си.Едва успя да го сграбчи, докато заобикаляше ъгъла.Алекс се засмя, след като осъзна колко комично трябва да е изглеждало, почисти мръсотията на бутилката и я сложи обратно в раницата си.Докато сканира обкръжението си, той беше малко изненадан от заобикалящата го среда.Човек би очаквал подобни задни алеи, които са скрити от любопитните очи на повечето туристи и посетители, да бъдат бъркотия.Вместо това калдъръменият път наскоро беше пометен и почистен от всякакви боклуци.Най-изненадващо беше плакатът, залепен на сградата в края на пътя..
Помагали си взаимно да изсъхнат, преди да се облекат.Чувствах се малко странно да не си гол след прекарване и цяла вечер и сутрин така.След като се облякоха, Алекс поведе Емили обратно по стълбите към кухнята, където си направиха късна закуска.Между хапките сандвич, двамата изложиха плановете си за деня.„Имахте ли късмет с търсенето на работа досега?“— попита го Емили.— Не съвсем — въздъхна той в отговор.„На практика претърсих в цялата мрежа местни обяви за работа, които биха ми подхождали, но все още не съм намерил нищо.“„Не. Това е идеалният начин да ме събудиш“, каза тя, като отвърна на целувката.Когато устните им се срещнаха за втори път, езиците им неуверено пробваха другия, като за кратко се стрелнаха навътре и навън.Бавно набраха темпото, тъй като страстта им нарасна и сънят започна да отслабва.Докато се правеха, Емили бутна Алекс настрани и се претърколи отгоре му, прекосявайки страните му.„Радвам се, че все още си тук“, прошепна тя, когато той я целуна по врата, извличайки тихи въздишки от нея."Сънувах, че си изчезнал и че ще се събудя в свят без теб."„Няма никой на този свят, с когото бих предпочел да се събудя, отколкото с теб, Емили“, отвърна той, докато я гризаше по врата.„Изглежда, че има и нещо друго, което също е будно“, изкиска се Емили, докато се притискаше към твърдите му членове и стисна топките му.„И те също са нетърпеливи за действие, толкова пълни с твоята вкусна свършване.“Членовете на Алекс бяха пълни с кръв, когато започнаха да се любуват и усещането за стегнатото й дупе, притиснато към тях, не помогна на затрудненото му положение.Сега те бяха затиснати между бузите на подскачащото й дупе.„Това не е необходимо, добре съм“, изпъшка той, когато Емили започна да точи дупето си в пръчките му.Постоянното им изтичане на презермация вече беше изгладило гладката кожа на пукнатината й и засили удоволствието му.Горният му член се плъзгаше по хлъзгавата й кожа и върхът му се блъскаше в задника й при всяко преминаване, карайки и двамата да стенат.Въпреки че другият му член не се радваше на същите усещания, той почти не беше пропуснат, тъй като беше масажиран от кремообразните бузи на Емили, които се смилаха в него.Алекс усети как по корема му започва да се натрупва влага, когато изпъшка и забеляза, че блестящата путка на Емили оставя след себе си следа от нейните сокове.„Наистина не е нужно да правиш това. Това е просто сутрешна дърва“, изпъшка той, а гласът му беше напрегнат от удоволствието, което изпитваше.„Страхотно! Защото имах нещо различно наум“, отвърна Емили, докато скочи от него и хвърли завивките настрани.Алекс въздъхна, когато райското усещане за дупето й изчезна.Със сигурност се беше насладил на докосването й, но не искаше високите изисквания, които неговите пишки понякога трябваше да я отблъснат.Първият им път беше само предишната вечер и той не искаше да я натиска.За негова изненада той усети как внезапна влага обгръща главата на една от твърдите му пръчки.Алекс се надигна на лакти и видя любовницата си да обви червените си устни около изправения му връх, като същевременно дърпа кожата му с нежните си ръце.Тя се избута малко по-надолу по него, преди да се отпусне напълно и да му се усмихне.„Исках да ти благодаря, както трябва, за снощи“, каза тя, преди да се поклони и да оближе главата на долния му член."Наистина не е нужно да...
Бил ли сте някога там?“Алекс поклати глава в отговор.„Наистина досега съм бил само в университета, клиниката и вашия дом.“Емили вдигна телефона си и за кратко написа нещо, преди да му покаже карта на столицата.„Със сигурност не е най-голямото място наоколо, тъй като първоначално е построено някъде след основаването на Хелиополис.